Решение № 4387 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11964/2010 г.

Решение № 4387 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11964/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Веселин Петров Сталев, чрез пълномощника му адв. Константин Костов, срещу решение № 986 от 4.08.2010 г. по адм. дело № 1175 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - Началникът на Митница Бургас не взима становище по нея. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Бургас също не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че съдебното решение е немотивирано и моли съда, в случай, че не възприеме това съображение да отхвърли жалбата поради неоснователност на въведените оплаквания с нея по съществото на спора. Върховният административен съд, първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Бургас е било решение № 4402-0521/9.06.2009 г. на началника на Митница Бургас, с което на основание чл. 204, § 1 и чл. 204, § 2 от Регламент (ЕС) 2913/92, чл. 202, § 1, б. "а", чл. 202, § 2 и чл. 214, § 2 от същия регламент при условието на чл. 144 от този регламент и чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ, при условията на чл. 146 от с. з. и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, чл. 20 от ЗАДС е определен размерът на възникнало митническо задължение за митни сборове и други държавни вземания, както следва: мито в размер на 6 430.61 лева, ДДС в размер на 17 115.79 лв. и акциз в размер на 14 842.15 лв., както и дължимите лихви от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумите. За да отхвърли жалбата съдът е приел в обобщени мотиви, че анализът на нормите на чл. 488а, 488б, 488в и 488г от ППЗМ показвал, че нито една от хипотезите, уредени в тях, не е приложима към фактическата обстановка по вноса на лекия автомобил, извършено от жалбоподателя Веселин Сталев, който като местно лице е въвел на територията на общността превозното средство и го е използвал до извършването на проверката на 15.04.2009 г. в нарушение на предпоставките за учредяване на режим "временен внос". Решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон. Липсват мотиви по основните въпроси - установената и приета от съда фактическа обстановка и съответстващите на нея правни изводи - чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ГПК, чл. 145 от ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 144 от АПК. Няма отделяне на спорното от безспорното и установяване на основните спорни моменти по делото. Не е направен диференциран и подробен анализ на доказателствата, събрани в административното производство, и на тези, представени в съдебната фаза на спора. В тази връзка административният съд като съд по същество е следвало да издири и установи всички относими обстоятелства за правилното прилагане на материалния закон. За приложението му в конкретния случай е било необходимо да бъдат анализирани възраженията на жалбоподателя, а това не е сторено по отношение на нито едно от тях, както обосновано се твърди в касационната жалба. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдопроизводствените правила са гаранция за правилното установяване на фактите по делото и за правилното прилагане на материалния закон. В случая нарушението е съществено тъй като се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Необсъждане на приети по делото доказателства без изрични доводи в тази насока, винаги се приема за нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретния случай приетите от съда и необсъдени в постановения от него акт доказателства, са относими към спорното материално право, поради което не следва да бъдат обсъждани за първи път в настоящата инстанция, тъй като би се нарушило правото на страната на двуинстанционно производство. При новото разглеждане на делото следва да бъдат преценени и направените разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо А отделение,