Решение № 12315 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 993/2010 г.

Решение № 12315 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 993/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на представлявания от юрисконсулт Г. Георгиев, Главен разследващ полицай при Областна дирекция на МВР гр. Варна срещу решение № 1996 от 25.11.2009 г. по адм. д. № 2476/2009 г. на Административен съд гр. Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Тихомир Тодоров Тодоров, чрез процесуалния си представител, поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че са налице посочените касационни основания и затова решението следва да бъде отменено със законните последици. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 233 от ЗМВР, е отменена заповед № К - 529/29.07.2009 г. на Главен разследващ полицай при ОД на МВР - Варна, с която на инспектор Тихомир Тодоров Тодоров, с присъдена категория Г - III степен мл. дознател в ОД на МВР при "Полицейско разследване" - ОД на МВР - Варна, за това, че за времето от 16.01.2009 г. до 20.05.2009 г. не е изпълнил нито едно от дадените задължителни указания от прокурора по ДП № 359/2000 г. по описа на О2 РУ, с което е нарушил чл. 222, ал. 1 от ЗМВР, като неоправдано е забавил наказателното производство, и чл. 54, ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил писмените указания на наблюдаващия прокурор, с което е допуснал маловажно нарушение на служебната дейност, на основание чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 225, ал. 1 от ППЗМВР, е наложено наказание "Мъмрене" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че същата е незаконосъобразна, тъй като има порок във формата и е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, въз основа на които съдът е направил необосновани и незаконосъобразни изводи. Основателен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че при издаването на акта не е спазена разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР. Заповедта съдържа всички нормативно предвидени реквизити, включително разпоредбите, които са нарушени и доказателствата въз основа, на които това е установено. Посочването на досъдебното производство е достатъчно, тъй като неизпълнението на прокурорското разпореждане, което е и извършеното дисциплинарно нарушение от разследващия полицай Тодоров, е акт от това наказателно производство. Данните по него са проверени от административнонаказващия орган, но тъй като не могат да бъдат разгласявани без разрешение на наблюдаващия прокурор, в административната преписка няма приложени материали. По искане на съда те са представени и от тях е безспорно установено, че вмененото нарушение е извършено от жалбоподателя. Основателен е и доводът, че съдът неправилно е приел, че при издаването на заповедта не е спазена разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР. Това е видно от приложените писмени обяснения на жалбоподателя с вх. № 26367 от 09.07.2009 г. и с вх. № 28239 от 22.07.2009 г., които са взети предвид и са анализирани ведно с останалите доказателства по административната преписка. При определяне вида и размера на наказанието е съобразена тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата и вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Като не е съобразил горното, съдът е постановил неправилно решение, което на основание чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, с присъждане на направените разноски по делото. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение