Решение № 5626 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15819/2008 г.

Решение № 5626 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15819/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Аля Декил Мерзем, гражданин на Ирак срещу решение № 12918 от 27.11.2008 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 5829 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу решение № 107 от 26.03.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанци (ДАБ) към Министерския съвет. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като от изложеното в обстоятелствената й част се извличат необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени, а делото - върне за ново разглеждане за преценка на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По изложените аргументи предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за частично основателна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховният административен съд е бил сезиран с жалба срещу решение № 107 от 26.03.2008 г. на председателя на ДАБ. С него на Аля Декил Мерзем е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора. От бежанската история е приел е за установено, че Аля Декил Мерзем е гражданин на Ирак, арабин, мюсюлманин - шиит, роден в гр. Наджаф. Той е напуснал легално Ирак през 2002 г. и до 2006 г. е живял в гр. Дамаск, Сирия. През юли на 2006 г. се е завърнал в страната си, като твърди, че е получил анонимно заплашително писмо, с което е заплашен със смърт, ако не плати 20 000 долара. През октомври на 2006 г. отново е заминал за Сирия, установил се е в гр. Дамаск и е живял там около 10 месеца. След това е заминал легално за Истанбул. От там е влязъл нелегално в България, където е бил задържан от граничните власти. Като причина за напускане на страната си сочи, че е заплашван от терористична групировка. Съдът е обсъдил мотивите на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е приел, че решението му е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение в частта си, с която жалбата е отхвърлена срещу решението на председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец е правилно. Не може да се приеме същото и за отказа за предоставяне на хуманитарен статут. С решение по дело С-465 от 2007 г. на Съда на Европейските общности, постановено по преюдициално запитване е дадено тълкуване на чл. 15, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Според него: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице безспорни доказателства, включително становище на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. Следва да се извърши нова преценка на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както е прието с решение по адм. д. № 300 от 2009 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия. С оглед наличието на въоръжен конфликт в страната и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с единствения мотив, че същият не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Поради това и във връзка с посоченото по-горе тълкуване, което е задължително, то трябва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,