Решение № 3146 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2014 г.

Решение № 3146 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2014 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Варна, срещу решение № 725 от 25.03.2014 г. по адм. д. № 3141/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, второ отделение, ХVII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - СХБАЛ "Проф. Темелков" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, моли решението да бъде оставено в сила по съображения изложени в отговор от 20.05.2014 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 725 от 25.03.2014 г. по адм. д. № 3141/2013 г., Административен съд - гр. Варна, второ отделение, ХVII състав е отменил заповед № РД-09-554 от 19.06.2013 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Варна. Tака постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат, поради което следва да бъде оставен в сила макар и по съображения, по-различни от изложените от първоинстанционния съд, а именно: В цитираната заповед, като фактическо основание за прекратяване на индивидуален договор № 030786 от 02.03.2012 г., сключен между НЗОК и СХБАЛ "Проф. Темелков" ООД по клинични пътеки (КП) № 78 и КП № 83, считано от 04.03.2012 г., са изложени мотиви относно Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ-196 от 04.03.2013 г. на Министерство на здравеопазването. Констатирано е, че СХБАЛ "Проф. Темелков" ООД няма разрешение от Министерството на здравеопазването да осъществява дейност в клиника или отделение по анестезиология и интензивно лечение. Прието е, че лечебното заведение не отговаря на условията за извършване на съответната дейност по отношение на КП № 78 от приложение № 3 от Решение № РД-НС-04-8 от 31.01.2013 г. на НС на НЗОК и КП № 83 от Приложение № 16 към НРД за МД 2012 г. Като правно основание за прекратяване на договора са посочени текстовете на чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, чл. 90, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2012 г. и чл. 59, ал. 1, т. 3 от Решение № РД-НС-04-8 от 31.01.2013 г. на НС на НЗОК. Цитирани са и разпоредбите на чл. 20 от Решение № РД-НС-04-8 от 31.01.2013 г. на НС на НЗОК, чл. 161, ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2012 г., чл. 89, ал. 1, т. 2 от същото решение, чл. 90, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2012 г. и чл. 59, ал. 1, т. 3 от решението от 31.01.2013 г. Решение № РД-НС-04-8 от 31.01.2013 г. на НС на НЗОК не е било в сила към 04.03.2012 г., която дата е посочена като начална такава за прекратяване на договора. В разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО са регламентирани общо правомощията на директора на РЗОК да сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. В чл. 90, ал. 1, т. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. е посочено, че договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. Според чл. 161, ал. 1, т. 2 от НРД страна по договор с НЗОК за оказване на БП по КП може да бъде лечебно заведение по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, което отговаря на общите условия по чл. 18, ал. 1, т. 1, букви "а", "б" и "в", както и на специалното условие в лечебното заведение да са разкрити необходимите структурни звена, посочени в приложение № 16 в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека" на съответните КП, за които то кандидатства, когато тези структурни звена са клиники и/или отделения със специалностите, по които са разкрити, фигурират в разрешението за осъществяване на лечебна дейност със съответното ниво на компетентност съгласно ЗЛЗ. Но съгласно чл. 92 НРД за 2012 г., прекратяването на договор с ИМП не освобождава НЗОК от задължението да заплати на същия извършените дейности до прекратяването на договора по представени отчетни документи. Този текст следва да се тълкува в смисъл, че дори и при прекратен договор медицинските дейности извършени преди това подлежат на заплащане, т. е. правните последици по отношение на тези дейности са като при наличен договор. Цитираните разпоредби, както и факта на издаването на Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ-196 от 04.03.2013 г., което не дава възможност на лечебното заведение да извършва медицински дейности по процесните КП, не обуславят прекратяване на договора за период от една година преди издаването на разрешението от 04.03.2013 г. Ето защо приемайки, че процесната заповед е материално незаконосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Останалите оплаквания на касатора са основателни, но те не влияят на правилния краен резултат на решението. Първоинстанционният съд е приел, че между страните няма спор, че към датата на издаване на обжалваната заповед, по тяхно взаимно съгласие, на 25.02.2013 г., е било сключено допълнително споразумение, с което индивидуален договор № 030786 от 02.03.2012 г. между НЗОК и СХБАЛ "Проф. Темелков" ООД е бил изменен. Изявленията и на двете страни са, че по силата на сключването на това допълнително споразумение, фактически от 25.03.2013 г. (на друго място в решението посочено 25.02.2013 г.), частично е бил прекратен договора за предоставяне от лечебното заведение на дейности по КП № 78 и КП № 83. В тази връзка съдът не е съобразил, че нито в единственото съдебно заседание, състояло се 21.10.2013 г., нито в писмените бележки процесуалният представител на ответника е твърдял това по отношение на тези КП (стр. 74). Наред с изложеното, цитираните изводи на съда не кореспондират с доказателствата по делото. Видно от приложението към допълнително споразумение от 25.02.2013 г., намиращо се на стр. 18 от първоначалното дело, по КП № 83 са предвидени обеми дейности и стойности за заплащане за първото полугодие на 2013 г. По КП № 78 обемите и стойностите са нулеви. Освен това, цитираното приложение, се отнася до разпределението на обеми дейности и стойностите на медицинските дейности за първото шестмесечие на 2013 г. и не урежда окончателно спорните правоотношения за цялата 2013 г. В тази връзка неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно прекратяването на договора между страните по цитираните две клинични пътеки още към 25.02.2013 г. Твърденията на пълномощника на касационния жалбоподател, които са в обратен смисъл, се преценяват от съда при условията на чл. 175 ГПК. В тази връзка не са налице и нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед, както неправилно е било прието. Що се касае до съображенията, изложени в касационната жалба относно неприключило административно производство по заповед № РД-09-154 от 22.03.2013 г. на Директора на РЗОК - гр. Варна, следва да се има предвид, че със заповед № РД-09-418 от 27.05.2013 г. на Управителя на НЗОК е потвърдена цитираната заповед без това да се отнася за КП № 78 и КП № 83, като изрично е указано, че по отношение на тези клинични пътеки РЗОК - гр. Варна следва да прекрати договора на СХБАЛ "Проф. Темелков" ООД - гр. Варна, във връзка с представеното актуализирано разрешение от 04.03.2013 г. От изложеното действително се налага извода, че независимо от липсата на изричен отменителен диспозитив в заповедта от 27.05.2013 г., то издадената от Директора на РЗОК - гр. Варна, заповед № РД-09-154 от 22.03.2013 г., в частта й относно цитираните две клинични пътеки, не е била потвърдена от висшестоящия административен орган - Управителя на НЗОК и производството, в тази му част, е върнато за ново произнасяне на директора на РЗОК - гр. Варна, при условията на чл. 97, ал. 2 АПК. По делото няма данни след постановяване на заповед № РД-09-418 от 27.05.2013 г. на Управителя на НЗОК, първоначалният административен акт - заповед № РД-09-154 от 22.03.2013 г да е бил оспорен по съдебен ред. При наличие на цитираните писменни доказателства настоящият състав на ВАС приема, че процесната заповед № РД-09-554 от 19.06.2013 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Варна, е издадена в производство след връщане на преписката от висшестоящия административен орган и дължимо в тази връзка произнасяне. Независимо от изложеното, следва да се има предвид, че предмет на съдебен контрол е единствено заповед № РД-09-554 от 19.06.2013 г., която като постановена в нарушение на материалноправни разпоредби правилно е била отменена от първоинстанционния съд. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното с отговора по касационната жалба искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,