Решение № 6814 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. М. от гр.Монтана, чрез процесуален представител адв. З.Маркова срещу решение 667 от 03.11.2023 г., постановено по административно дело 557/2023 г. по описа на Административен съд Монтана /АС-Монтана/, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо /УП/, изх. 02-120-6500/1033#7 от 01.08.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр.София, в частта му, в която по схема СЗ-П /пипер/ е извършено намаление на исканата сума и е постановен отказ в размер на 89 145,76 лева за декларираните в заявлението за подпомагане на кампания 2020 площи и на основание чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията, за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за СЗ-П/пипер/ в размер на 89 145,76 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, че е мотивирано и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че е съобразено с материалния закон. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени процесното УП в оспорената част. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие(ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Йорданова оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконкултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС-Монтана е УП изх. 02-120-6500/1033#7 от 01.08.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София, в частта му, в която по схема СЗ-П /пипер/ е извършено намаление на исканата сума и е постановен отказ в размер на 89 145,76 лева за декларираните в заявлението за подпомагане на кампания 2020 площи и на основание чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията, за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за СЗ-П/пипер/ в размер на 89 145,76 лв. Актът е постановен, след като с влязло в сила Решение 5881 от 05.06.2023 г., постановено по адм.д. 7256/2022 г. по описа на ВАС е отменено УП, изх. 02-120-6500/1033 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По делото безспорно е установено, че за кампания 2020, по схема СЗ-П /пипер/ касаторът М. е кандидатствал с 3 земеделски парцела с обща площ в размер на 30,69 ха, находящи се в землището на [населено място]; че при извършената на 23.06.2020 г. проверка на място и за трите парцела е установено, че са засети с мека пшеница, вместо декларираната за подпомагане култура пипер, като в забележка в доклада от проверката кандидатът е посочил, че до 20.07.2020 г. и трите парцела ще бъдат засети с пипер. Касаторът не оспорва и обстоятелството, че не е подал декларация по образец за произведената продукция през процесната година на кандидатстване и че не е представял документи за нейната реализация. Предвид установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие", на когото на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП, със Заповед 03-РД/32 03 от 24.07.2023 г., Изпълнителния директор на ДФЗ е делегирал правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания; че същото е издадено в законноустановената форма и в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - подробно в УП и таблиците към него са посочени фактическите и правни основания за постановения отказ от подпомагане по процесната схема и наложената санкция за бъдещи плащания, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Настоящият състав споделя и изводите на решаващия съд, че УП е издадено и в съответствие с материалния закон. Няма спор, че на подпомагане по схема СЗ-П имат право земеделските стопани, отглеждащи пипер на открито, отговарящи на изискванията на чл. 30а от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, като ДФ З РА извършва административни проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за спазване на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013 относно площите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 от същата. Съгласно пък чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. "Кандидатите по схемите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация. След като при извършената на 23.06.2020 г. проверка на място е установено, че на декларираната площ от 30,69 ха, земеделският производител отглежда различна от заявената за подпомагане по СЗ-П култура мека пшеница вместо пипер, безспорно на основание чл. 30а, ал.2, т.1, предл. последно от Наредба 3 от 17.02.2015 г., цялата заявена площ се явява наддекларирана и при 100 % наддекларирана площ, каквато е установена в случая, в съответствие с чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 г. на Комисията не се изплаща субсидия за годината и на кандидата се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с чл. 18 от Регламента. Наред с горното земеделският производител не оспорва и че не е изпълнил изискванията на чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., което е още едно основание за постановяване на отказ от подпомагане по процесната схема. С оглед на изложеното, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесното УП в оспорената част е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Неоснователни са и доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е мотивирано. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение