Решение № 12635 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7174/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-председателя на Националния статистически институт, чрез юрисконсулт Ф. Филипов и юрисконсулт К. Койчев, против решение 3646/05.06.2023 г., постановено по адм. дело 4977/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като също така се посочва и недопустимост на решението. Иска се отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски. В касационната жалба е направено искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за прилагането на принципа за професионална независимост, произтичащ от Регламент 229/2009 г. във връзка с правомощието на съда по даване на указания по прилагането на закона и съблюдаването на законността в административния контрол като изражение на принципа за правовата държава, застъпен в договорите на ЕС. Ответната страна Илеа-М ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адвокат Коен, с писмено становище изразява доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на направените разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че първоинстанционният съд е събрал допустимите и относими писмени доказателства, включително и заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза. Съдът е установил правно-релевантните факти и е формирал обосновани правни изводи по предмета на делото. Поради това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Илеа-М ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, против отказ на заместник-председател на Националния статистически институт /НСИ/ да издаде удостоверение за код на основна икономическа дейност по заявление вх. УП-1833/11.05.2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения отказ, като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. УП-1833/11.05.2022 г., подадено от Илеа-М ЕООД, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на неговото решение, в 7-дневен срок от влизането му в сила и е осъдил НСИ да заплати разноските по делото в размер на 1450 лева. От фактическа страна по делото е установено, че със Заявление с вх. УП-1833/11.05.2022 г. Илеа-М ЕООД е отправило до Председателя на НСИ - София искане за издаване на удостоверение за код на икономическата дейност за периода 2018 2021 година. С писмо с изх. УП-1833/17.05.2022 г. Заместник-председателя на НСИ е определил код на икономическата дейност 56.29 по КИД-2008 г. За да постанови този резултат органът е приел, че описанието на дейността на дружеството попада в код 56.29 от КИД-2008 г. Други дейности по приготвяне и доставяне на храна . Посочено е както че писмото не е връчено на жалбоподателя, така и че това не е първият спор между страните за кода на икономическата дейност на дружеството - с писмото е поискана промяна на кода на икономическа дейност от 56.29 на 10.86. За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно-икономическата експертиза, в която е посочено, че основната икономическа дейност на Илеа-М ЕООД за периода 2015 2021 г. е производство на дълготрайни и малотрайни детски храни, а допълнителната дейност е продажба на стоки в магазин и доставка на произведената продукция. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт, съдържа задължителните за административния акт реквизити. Подробно е описано какво представлява кодът на икономическа дейност на едно дружество, от кого се предоставя и въз основа на какво. Разгледан е класификаторът на дейностите под код 10.86 и код 56.29, като съдът посочил, че от заключението на СИЕ се установява, че кодът на икономическата дейност на Илеа-М ЕООД съобразно дейността на дружеството попада под код 10.86, защото производството на детски храни дълготрайни и малотрайни, не може да бъде определено като дейност, подлежаща на означаване с код по КИД-2008 56.29 Други дейности по приготвяне и доставяне на храна , защото под този код се включват дейности по приготвяне и доставяне на храна по договор (напр. за транспортни компании, спортни комплекси и др. подобни); дейности на столове или заведения на самообслужване по договор (напр. за фабрики, офиси, болници или училища), като тези дейности се разграничават от дейността, осъществявана от Илеа-М ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз: Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че не са налице основания да бъде уважено направеното с касационната жалба на заместник-председателя на Националния статистически институт особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз за прилагането на принципа за професионална независимост, произтичащ от регламент 229/2009 г. във връзка с правомощието на съда по даване на указания по прилагането на закона и съблюдаването на законността в административния контрол като изражение на принципа за правовата държава, застъпен в договорите на ЕС. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностна правна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се провери въз основа на това тълкуване дали има противоречие на националното право с норми на европейското право. В процесния случай формулираният въпрос не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване. По отношение на съдебното решение и касационната жалба: Настоящият състав счита, че направените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. АССГ е събрал допустимите и относими писмени доказателства, включително и заключение по назначената СИЕ, като същите са подробно обсъдени. Въз основа на изяснена фактическа обстановка са формирани обосновани правни изводи по предмета на делото, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради и което не следа да се приповтарят. Правилно първоинстанционният съд е отменил отказа на заместник-председателя на Националния статистически институт да издаде удостоверение за код на основна икономическа дейност по заявление вх. УП-1833/11.05.2022 г., обективиран в писмо с изх. УП-1833/17.05.2022 г., и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Въпросът с допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в сила определение 4571/02.05.2023 г., постановено по адм. дело 2471/2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено постановено от първоинстанционния съд определение, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата. В определението си ВАС е приел, че съгласно чл. 21, ал. 3 АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 АПК по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ, но това не изключва обжалването по съдебен ред на отказа да се признаят конкретни права на лицата, каквито те са заявили с искането си, отправено до съответния административен орган. В случая дружеството е поискало да му бъде издаден документ с точно определено съдържание, поради което това съдържание подлежи на преценка от съда. Искането на Илеа-М ЕООД е за извършване на административна услуга по см. на §1, т. 2, б в от Закона за администрацията извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице, независимо че самото определяне на кода за икономическа дейност е резултат от извършване на статистическа дейност, от където и следва, че предмет на оспорване е не документът, а отказът на органа да го издаде. Въз основа на изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на процесуалния представител не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, които са заявени в размер на 2000 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна услуга пред съда от 26.07.2023 г. В касационната жалба е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което възражение настоящата инстанция намира за основателно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Следователно, в полза на Илеа-М ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение