Решение № 2733 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. В. Зафирова против решение 272/02.05.2023 г., постановено по адм. дело 144/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-360-0119973 от 15.11.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката и съответствието с целта на закона. Поддържа становище, че в заповедта са изложени конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания от него обект - местоположение, характера на търговска дейност, работно време, наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, отчетени във фискалното устройство. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен целесъобразно при упражняваната от органа оперативна самостоятелност с оглед защита интересите на държавния бюджет. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в касационната жалба с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Вакослол ООД - гр. Пазарджик, редовно призован не се представлява и не изразява становище по основателността на същата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да я разгледа по същество съдът установи следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-360-0119973 от 15.11.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, с която на Вакослол ООД е наложено запечатване на търговски обект игрална зала GAMER, находящ се в гр. Пазарджик, бул. Александър Стамболийски 63 Б, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 09.11.2022 г. при контролна покупка на услуга игра с коли за време на обща стойност от 1,60 лв. Посочено е, че извършеното нарушение е доказано и от констатираната положителна касова разлика в размер на 391,59 лв. За да отмени наложената на дружеството принудителна административна мярка (ПАМ) първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. В допълнение съдът посочил, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни за друго такова административно нарушение. Взето е становище, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката нямат характер на същински мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ, което води до невъзможност да бъде направена преценка за съответствието на мярката с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и съответствието с целта на закона. С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че административният орган е допуснал нарушение на законовите изисквания за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ и е постановил нейната отмяна. Решението е недопустимо. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е била посочената по - горе заповед за ПАМ. С определение 340 от 07.03.2023 г. съдът е конституирал като страни по делото: жалбоподател - "Вакослол ООД и ответник - директор на дирекция Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на когото са връчени призовката и съобщенията по делото. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 31.03.2023 г. като ответник по делото е призован директорът на дирекция Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол" при ЦУ на НАП, който е участвал чрез свой процесуален представител. С оглед на императивния характер на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, съгласно която касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, следва да се посочи, че в производството по оспорване на ПАМ е приложим редът на АПК. В него съдът конституира страните служебно чл. 154, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК ответник по жалбата е органът, издал оспорения административен акт и той следва да се конституира като страна в процеса. В конкретния случай това е началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Съдебното производство е проведено с участието на ненадлежна страна - директор на дирекция "Оперативни дейности" - Пловдив и не е конституиран административният орган, издал оспорения административен акт, с което съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК. Това съответства и на разпоредбите, определящи правилата за разпределение на доказателствената тежест и по-конкретно на чл. 170, ал. 1 АПК, според който Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването. В случая при участие на органа в съдебното производство по оспорване на издаден от него акт се гарантира в по-голяма степен възможността му за защита на издадения от него акт, която в процесния случай не е осигурена от съда. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо - основание по чл. 209, т. 2 АПК, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд с участието на надлежните страни в процеса адресата на акта като жалбоподател и издателя на заповедта за налагане на ПАМ като ответник. Предвид констатираната недопустимост на решението, то не следва да се извършва проверка на сочените в касационната жалба основания за отмяната му като неправилно. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Първо отделение,