Решение № 192 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2017 г.

Решение № 192 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 16.01.2017 г. на Г. В. П. на влязлото в сила решение от 01.06.2016 г. по гр. д. № 4550/2015 г. на РС - Пловдив на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят е направил и искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, което е оставено без уважение. Ответникът Г. Г. Х., чрез особения си представител адв. И. АК П., поддържа, че молбата е основателна. Ответникът В. А. К., чрез особения си представител адв. И. от САК поддържа, че молбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С атакуваното решение е уважен предявения на основание чл. 45 ЗЗД иск от В. Л. Г. срещу В. К., Г. П. и Г. Х. за сумата 6789 лева, която последните трима са осъдени да й заплатят солидарно, ведно с лихва в размер на 2078,92 лева за периода от 17.04.2012 г. до 16.04.2015 г. и законната лихва, считано от 17.04.2015 г. до окончателното заплащане на сумите. С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 4139/2012 г. На РС - Пловдив В. К., Г. П. и Г. Х. са признати за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители с цел за набавят за себе си имотна облага на 09.06.2011 г. в [населено място] са възбудили и до 07.07.2011 г. в същия град са поддържали у В. Г. заблуждение за извършване на туристически услуги и с това са и причинили имотна вреда в размер на 6 798,00 лева. Съдът е изложил съображения за това, че разпоредбата на чл. 300 ГПК повелява, че присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което съдът е приел, че тези факти са доказани по отношение на ответниците. Съдът е приел, че е налице състава на чл. 45 ЗЗД и щом като вредоносното събитие е настъпило по вина на няколко лица, то по силата на чл. 53 ЗЗД, те носят солидарна отговорност за възмездяването на вредите от същото събитие, като не е длъжен да определи съотношението на вините между тях и това следва от разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, според която кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Относно иска по чл. 86 ЗЗД, съдът е приел, че същият е основателен до размера, претендиран от ищцата в размер на 2080,82 лева за периода от 17.04.2012 г. до 17.04.2015 г. В молбата се поддържа, че молителят не е бил надлежно призован от затвора, където изтърпява наказание в нарушение на разпоредбата на чл. 84, ал. 4 от Правилника за администрация в съдилищата- чрез началника на затвора. Счита, че с това е нарушено правото му на участие в делото и не е бил надлежно представляван, което съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и същата съдържа посочване на основание за отмяна на влязлото в сила решение, но разгледана по същество е неоснователна. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че е неоснователно становището на молителя за наличието на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като като ответник в исковото производство е бил редовно призоваван в първоинстанционното производство. Призовките до него в това производство са били изпращани на постоянния му адрес и оттам не са се върнали с отбелязване, че се намира в затвора. На този адрес молителят не е бил открит и е било залепено обявление по чл. 47, ал. 1 ГПК, а съдът е призовавал страната чрез назначения в първоинстанционното производство процесуален представител, който е подал отговор на исковата молба, участвал е в съдебно заседание и е взел становище по съществото на спора. Към този момент са били налице и предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаване на особен представител на тази страна. За съдът не съществува процесуално задължение да проверява дали евентуално страна по делото изтърпява или не наказание лишаване от свобода. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване на ответната страна като не е постановил призоваване от затвора. С оглед редовното му призоваване молителят не е бил лишен от възможността да участва в производството и да реализира защитата си лично или чрез упълномощен от него представител, тъй като му е бил назначен особен представител, доколкото при спазване на съдопроизводствените правила молителят не е могъл да упражни правото си сам да избере и упълномощи процесуален представител. Съдът е охранил защитата на ответника, на разноски на ищеца. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед на което не следва да бъде отменено влязлото в сила решение. Предвид постъпила молба от 28.09.2018 г. и с оглед разпоредбите на чл. 83, ал. 3, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 47, ал. 6 ГПК на адв. Г. В. И. -АК-П. / особен представител на Г. Г. Х. -ответник по молбата/- следва да се изплати от бюджета на съда възнаграждение в размер на 500 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят Г. В. П. следва да бъде осъден да заплати по на ВКС сумата 500 лева- направени разноски от бюджета на съда. Предвид изложените съображения, съдът