Решение № 14036 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2015 г.

Решение № 14036 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Гражданско сдружение "Хармония", представлявано от председателя Дончо Иванов Иванов, подадена чрез пълномощник, против решение № 7716/25.06.2015 г., постановено по адм. д. № 11735/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на сдружението срещу решение № ЕО-11/13.08.2014 г. на министъра на околната среда и водите. С него е решено да не се извършва екологична оценка на ПУП-ПРЗ на к. к. "Св. Константин и Елена", гр. Варна. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че решението не съдържа мотиви, тъй като съдът не е отговорил на направените в жалбата доводи и възражения. Счита, че съдът по същество не е съобразил, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания, че административният орган не е провел обществено обсъждане, че не е спазил процедурата по вземане на решението. Навежда твърдения за необоснованост на съдебния акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Ответникът Сдружение "Независим обществен контрол", представлявано от председателя на сдружението, не оспорва касационната жалба. Ответникът кметът на Община Варна, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Ответникът "Св. св. Константин и Елена Холдинг" АД, чрез пълномощника си, счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е обсъдил отделно и в съвкупност приетите по делото писмени доказателства. Установил е, че производството е започнало с уведомление от Община Варна до Министерство на околната среда и водите за налично задание за ПУП-ПРЗ, касаещо к. к. "Св. св. Константин и Елена", в което е отразено, че във връзка с предвидени ремонтни и строителни работи ще бъдат отделяни големи количества строителни отпадъци, а по време на експлоатацията ще се генерират битови отпадъци и отпадъци от опаковки. В изпълнение на изискванията по Глава VI от Закона за опазване на околната среда и чл. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за оценка за съвместимост) министерството е уведомило общината, че предвид разпоредбата на чл. 85, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗООС и позиция 9.1 на Приложение № 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за екологичната оценка), следва да бъде проведена процедура по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка. Съдът е посочил, че Община Варна е предоставила изисканата от МОСВ документация за изготвяне на оценката за съвместимост, приложена по делото. На основание чл. 13, ал. 2 от Наредбата за ЕО е изискано становище от директора на БДУВ"Черноморски район" и от Министерството на здравеопазването относно допустимостта на предвижданията на плана спрямо плана за управление на речните басейни и степента на въздействие и риска за човешкото здраве. С писмо изх. № 04-010137/20.06.2014 г. директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район е изразил писмено становище за допустимост на плана. С писмо рег. № 04-09-91/22.07.2014 г. главният държавен здравен инспектор към МЗ е изложил съображения, според които не се очаква осъществяването на плана да създава предпоставки за създаване на риск за човешкото здраве, а ще позволи курортните ресурси в района да бъдат използвани по-пълноценно за спорт и отдих, рекреация, балнеопрофилактика и лечение. Министърът на околната среда и водите е издал оспореното пред тричленния съдебен състав решение № ЕО-11/13.08.2014 г., с което, на основание чл. 85, ал. 4 и ал. 5 ЗООС, чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ЕО, чл. 37, ал. 4 от Наредбата за ОС, предвид представените документи от Община Варна и изисканите становища, е разпоредил да не се извършва екологична оценка на ПУП-ПРЗ на к. к. "Св. Св. Константин и Елена". Изложил е мотивирано становище, като е приел, че прилагането на плана няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Първоинстанционният съд е посочил, че при издаване на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила, не е допуснато нарушение на процедурата поради липса на обществено обсъждане. Посочил е, че общественото обсъждане се провежда в хипотезите, в които компетентният административен орган преценява с решението си, че следва да се извърши оценка на въздействието на плана или програмата върху компонентите на околната среда, по аргумент от разпоредбите на чл. 85, ал. 4 ЗООС, чл. 3, ал. 1 от Наредбата за ЕО и чл. 7 от Наредбата за ОС. С оспорения административен акт министърът на околната среда и водите е приел, че не следва да се извършва екологична оценка на района, тъй като реализацията му не влиза в противоречие с други планове и програми, включително и такива от по-високо йерархично ниво, и площите не са част от ландшафт с признат национален, общностен или международен статут на защита. Решението е правилно. По делото е безспорно, че територията на к. к. "Св. св. Константин и Елена" не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и в границите на защитени зони от мрежата "Натура 2000". Изготвянето на ПУП-ПРЗ в случая не е непосредствено свързано или необходимо за управлението на такава територия. Затова този план се преценява за съвместимостта му с предмета и целите за опазване на околната среда и човешкото здраве. Основното касационно възражение, поддържано и пред първоинстанционния съдебен състав, е за нарушение на административната процедура, изразяващо се в отсъствието на проведени обществени консултации. Производството за екологична оценка и оценката за съвместимост са две самостоятелни производства, които имат различен предмет, цел и нормативно основание. Нормативната уредба предвижда процедура по обществено обсъждане в случаите на задължителна екологична оценка или когато е прието, че има необходимост от извършването на такава оценка. Тези консултации се предхождат от изготвен доклад за екологична оценка и това е видно от последователността на етапите, посочени в чл. 3 от Наредбата за ЕО. В случая органът е спазил процедурата, разписана в Наредбата за ОС, и на основание чл. 37, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт е издал оспореното решение. Касаторът е развил бланкетни съображения във връзка с твърдението си, че не е извършено задължително съгласуване на плана с институции и НПО, без да обоснове доводите си за задължителност в настоящата процедура. Неоснователно е и твърдението за липса на мотиви в постановеното решение. Административният акт съдържа 10 точки с изложени съображения в подкрепа на заключението да не се извършва екологична оценка на предложения план, формулирани на база на представената документация от възложителя, постъпилите становища в хода на процедурата и съобразно заложените в чл. 85, ал. 4 ЗООС критерии. Необосновано е твърдението, че при преценката административният орган не е разгледал практическия ефект от одобрението на ПУП-ПРЗ. С решението си министърът на околната среда и водите е изпълнил задължението да подложи на анализ превенцията на риска относно опазването на живота и здравето на хората, съобразявайки мотивите си със становището на Министерството на здравеопазването като специализиран орган. Осъществяването на тази превенция се провежда както с разписаните от издателя на акта конкретни условия и мерки при реализиране на ПУП-ПРЗ, така и с въвеждането на контрол по изпълнение на условията, изискванията и мерките, включени в издаденото решение, съгласно чл. 32 от Наредбата за ОС. Що се касае до посочените от касатора нарушения на процедурата във връзка с изготвянето на ПУП-ПРЗ пред ОЕСУТ - Варна, те са ирелевантни към конкретното производство и проверката за законосъобразност на оспореното решение, включително и цитираните от касатора директиви. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Гражданско сдружение "Хармония", първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд