Решение № 3820 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11799/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Олегович, подадена чрез адв. Патаринска, срещу Решение 915/13.10.2023 г. по адм. дело 1772/2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12189 от 07.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба, смята решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура с писмено становище и в съдебно заседание излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Бургас е било решение 12189 от 07.08.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет по искане на С. Олегович, гражданин на Русия, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд установил фактическа обстановка по делото като е приел, че липсват данни за лични обективни основателни притеснения относно преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, психическо или физическо насилие. Горното го е мотивирало да приеме, че не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Споделил е съжденията на председателя на ДАБ, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на данни за реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради което съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна. Решението е валидно, допустим и правилно. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на съдебния състав и препраща към тях, съобразно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, предвид което не следва да ги преповтаря. Следва да се има предвид, че касаторът е напуснал Руската федерация легално, без да са му оказвани каквито и да било пречки. Друго обстоятелство, което не следва да бъде пропускано е, че в хода на административното производство за предоставяне на международна закрила в Република България, чуждия гражданин е посетил руското посолство в Република България, за да поднови паспорта си, където нито е задържан, нито са предприети някакви действия, чрез които да се реализира твърдяното от Олегович преследване. Изложените от търсещият закрила съображения са свързани участието му в протести и единични прояви, както и с несъгласието си с войната в Украйна, и вероятността ако се върне в страната си да бъде привлечен да отслужи редовната си военна служба, отказът от което би довела до наказателно преследване и го поставяло в опасност от официалните власти в Русия. Горното не се подкрепя от данните и ангажираните доказателства по делото, а се основава единствено на твърденията на касатора. Чуждият гражданин декларира, че след като приключи войната възнамерява да се върне в Русия. Същият притежава недвижима собственост в България. Съдът правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в обхвата на чл.8 от ЗУБ. В разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗУБ се съдържа изискване опасенията от преследване да са основателни, обосновани. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на касатора е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ факти. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите политически възгледи и по-конкретно политическото му мнение по отношение на войната или ще бъде мобилизиран, са само предположения, които не се обосновавани с доказателства. В представената в касационното производство справка не се посочва, че в Русия има обща мобилизация, като усилията на наборните служби в страната са насочени към привличане на професионални войници. В тази връзка няма твърдения и данни да е осъществен какъвто и да било контакт между касатора и военното командване, включително и при посещение на Руското посолство за получаване на задграничен паспорт. За това опасенията му от мобилизация не са основателни и обосновани, поради което не са налице условията на чл.8, ал.1 от ЗУБ за да получи статут на бежанец. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин по чл.9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Русия. В страната на произход на чужденеца не се установява чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. От справките, представени по делото се установява, че няма реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на касатора вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Правилно съдът е достигнал до изводи за липса на предвидените в чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение