Решение № 12069 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - гр. Кърджали, чрез процесуален представител, срещу Решение 1401 от 26.06.2025 г., постановено по административно дело 295/2025 г. от Административен съд /АС/ Кърджали, с което по жалба на В. Н. Е., с адрес в [населено място], е отменено Разпореждане 1 от 25.06.2024 г. за отнемане на животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица, издадено от директора на ОДБХ Кърджали, с което на основание чл. 139б, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, е разпоредено отнемане в полза на държавата и са насочени за клане 2 броя говеда, с идентификационни номера: BG37012209 и BG31427352. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба В. Н. Е., чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Кърджали е Разпореждане 1 от 25.06.2024 г. за отнемане на животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица, издадено от директора на ОДБХ Кърджали, с което на основание чл. 139б, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, е разпоредено отнемане в полза на държавата и са насочени за клане 2 броя говеда, с идентификационни номера: BG37012209 и BG31427352. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона, както и при неспазване на установената форма. Решението е законосъобразно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за липса на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в оспорения пред него административен акт. При издаването на последния органът се е позовал на Уведомления с изх. 9400-2391 от 25.06.2024 г. и изх. 9400-270/25.06.2024 г. от кмета на община Момчилград, както и на Докладна записка с вх. К-1501/25.06.2024 г., изготвена от д-р Б. Д. главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ-Кърджали, но АС Кърджали правилно е приел, че в случая не е налице хипотезата на Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Последната допуска мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая не е направено, както правилно е приел решаващият съд. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния такъв и за нарушение на разпоредбата на чл. 26 АПК. АС Кърджали закономерно е посочил, че липсват доказателства собственикът на животните да е уведомен за установеното нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3а ЗВМД, налагащо предприемане на мярката по чл. 139б, ал. 1, т. 2 ЗВМД, преди издаването на административния акт, както и да му е предоставена възможност за възражения или обяснения. В тази връзка обосновано съдът е посочил, че не е налице и неотложен характер на предприетите действия предвид липсата на отклонения в здравни статус на животните. В конкретния случай административният орган е приложил мярката по чл. 139б, ал. 1, т. 2 ЗВМД, а именно отнемане на животните в полза на държавата и за насочването им за клане в кланица, като не стават ясни причините за налагането именно на тази мярка, която в случая е по-тежката, а не тази по чл. 420а, ал. 1 от ЗВМД например, предвиждаща административно наказание глоба от 300 до 500 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 3а от същия закон, а при повторно такова - глоба от 500 до 1000 лв. В тази връзка са обосновани изводите на първоинстанционния съд за несъответствие на разпореждането с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК / самостоятелно основание за отмяна по чл. 145, т. 5 от АПК/, изискващ административния акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, като в настоящата хипотеза не се доказва безспорна необходимост от налагането на по-тежката мярка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е основателно. Такива следва да се присъдят в размер на 600 /шестстотин/ лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025 г. и списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение