Решение № 2345 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2015 г.

Решение № 2345 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощника му юрк. В., от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна и от "М. ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя В. Й. чрез адв. А., против решение № 1097/15.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1218/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок от "М. ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД и от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и неправилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата на "М. ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е основателна по съображенията, изложени в нея, а останалите две - по различни от изложените в тях съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "М. ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД против Заповед № РД-18-03-2/12.02.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна в частта за поземлени имоти 009911, 009912 и 000994 по КВС на с. Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна. С определение по делото съдебното производство е разделено, като негов предмет остава обжалването на заповедта относно имот № 000994 по КВС на с. Шкорпиловци, съответстващ на ПИ с идентификатор 83404.502.8 по КККР. С оспорената заповед на основание чл. 49а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) началникът на СГКК - Варна е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за изброените в заповедта поземлени имоти в землището на с. Шкорпиловци, сред които и собствения на оспорващото дружество поземлен имот. Съдът е приел, че производството по издаване на оспорения пред него административен акт е открито, проведено и приключило от компетентния орган по реда на чл. 35а ЗКИР. Отменил е заповедта в оспорената част поради незаконосъобразност относно записванията за начин на трайно ползване, трайно предназначение, вид собственост и вписването на Държавата като собственик на имот № 994 по КВС на с. Шкорпиловци, съответстващ на ПИ с идентификатор 83404.502.8 по КККР и е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че касаторът е собственик на ПИ с идентификатор 83404.502.8, образуван в поземлен имот 000994 по КВС на с. Шкорпиловци. В кадастралния регистър на недвижимите имоти към одобрената кадастрална карта ПИ 83404.502.8 с площ 1890 кв. м е записан с начин на трайно ползване "Природна забележителност", попадащ в територия с трайно предназначение "Защитена територия", с вид собственост "публична държавна" и право на собственост на "М. инженеринг" ЕООД и на Държавата. Производството по издаване на обжалваната заповед е открито със заповед № РД-16-03-3/10.06.2013 г. на началника на СГКК гр. Варна във връзка с писмо вх. № 10-16358/10.06.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Към датата на откриване на производството за създаване на одобрените с обжалваната заповед кадастрална карта и кадастрални регистри - 10.06.2013 г., нито изпълнителният директор на АГКК, нито началникът на СГКК гр. Варна са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а от ЗКИР. Съгласно редакцията на нормата, действала към 10.06.2013 г., производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти е било възможно да бъде открито по искане на собственика или инвеститора за тяхна сметка. Тази разпоредба следва текста на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, който включва откриването на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в компетенциите на изпълнителния директор на АГКК. При съпоставката на двата текста се налага изводът, че законодателят е предвидил две хипотези, при които може да бъде открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. При първата от тях - по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК за имоти в даден район, а при втората - по чл. 35а от ЗКИР, производството се открива по искане на собственик или инвеститор за отделен или група имоти за тяхна сметка. Съюзът "и" в текста на чл. 35а от ЗКИР е ползван за разграничаване на двете хипотези. Нормата не следва да бъде тълкувана в смисъл, че за един или група имоти производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри може да бъде открито както със заповед на изпълнителния директор на АГКК, така и по искане на собственика или инвеститора. Данните по преписката налагат извода, че производството по издаване на обжалваната заповед е открито при липсата на искане от лице от кръга на лицата по чл. 35а от ЗКИР в приложимата редакция, което следва да бъде определено като нарушение на административнопроизводствените правила, опорочило административното производство още от стадия на откриването му. Това нарушение обуславя нищожност на оспорената заповед за одобряване на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР на кадастрална карта и кадастрални регистри като издадена при превишени правомощия и превратно упражнена власт. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви нищожността на заповедта в оспорената й част. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника и следва да се присъдят в полза на касатора по направеното своевременно искане и до доказания размер - 3770.10 лв., за двете съдебни инстанции, вкл. и договорено и платено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение