Решение № 17306 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14030/2010 г.

Решение № 17306 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14030/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище и адрес на управление гр. София против протоколно решение № 144 от 06.10.2010 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта по т. 3 с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с т. 3.10.2 от издадените лицензии за извършване на дейността "разпределение на електрическа енергия" и във връзка с дадените от съда указания с влезли в сила решения № 9616/09.07.2010 г. по адм. д. № 5916/2010 г. на ВАС, петчленен състав с което е потвърдено решение № 9792/13.07.2010 г. по адм. д. № 6077/2010 г. на тричленен състав на ВАС, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) произнася решение по силата на което считано от 06.10.2008 г. на " ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЧЕЗ Електро България" АД, "Е. ОН България Мрежи" АД, "Е. ОН България Продажби" АД да бъде указано, че комисията ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в таблица, неразделна част от решението, като на дружествата е указано в едномесечен срок да представят в комисията нови ценоразписи, с цени, които не са по-високи от посочените в горната таблица. В жалбата са изложени доводи за нищожност на административния акт на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като след отмяната на предходно решение на ДКЕВР № 155/06.10.2008 г. оспореното решение е с идентични фактически основания с тези на отмененото и определя едни и същи цени на допълнителните услуги, които могат да бъдат прилагани считано от един и същ начален момент - 06.10.2008 г. Сочи се и некомпетентност на регулаторния орган в произнесената материя, която касае по същество ценово регулиране на "допълнителни услуги", свързани с лицензионната дейност. Алтернативно оспорването съдържа доводи за унищожаемост на протоколното решение на ДКЕВР, изразяващи се в допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на административния акт и присъждане на разноските по делото. Ответната ДКЕВР чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: След отмяна на протоколно решение № 155/06.10.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по отношение на "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ във връзка с т. 3.10.2 от издадените и действащи към този момент лицензии за осъществяване на дейността "разпределение на електрическа енергия" на всички електроразпределителни дружества и крайни снабдители е указано, че ДКЕВР ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услугите, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените с решението стойности, ДКЕВР при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона постановява оспореното в настоящото производство протоколно решение № 144/06.10.2010 г. Преди произнасянето на административния акт регулаторният орган сформира работна група със заповед № З-Е-120/05.08.2010 г., която да извърши проучване и да направи анализ на цялата информация, свързана с формиране на цените на допълнителните услуги извършвани от електроразпределителните дружества и крайните снабдители, включително и от жалбоподателя. За целта от последните е изискана детайлна информация, свързана с брой на услугите по отделните позиции, включени в ценоразписа, обща численост на персонала, численост на персонала свързан с извършването на услугите, средствата за работна заплата, транспортни и логистични разходи и др. След обстоен икономически анализ на предоставената информация и при отчитане на специфичните факти и обстоятелства, характерни за електроразпределителните дружества, при спазване на основните принципи при изпълнение на правомощията си, заложени в разпоредбата на чл. 31 от ЗЕ ДКЕВР прави изчисления на цените за допълнителни услуги през 2008 г. приемайки за основа за определянето им използването на необходимите човекочасове за извършването на конкретните услуги, умножени по часовата ставка за труд и съответно прибавени други разходи. Съображенията за приемане на този подход при определяне на пределна стойност на цените на услугите са подробно изложени в административния акт и се свеждат до липсата на измерима и единна счетоводно-калкулационна схема за отделяне на разходите, свързани с извършването на съответния вид услуга, което внася съмнение в сигурността у потребителите за извършено вече плащане на услугата и чрез крайните цени на ел. енергия, установеното включване на значително по-високи разходи в сравнение с действително направените за извършването им, различните методики използвани от отделните дружества водят до неравнопоставеност на потребителите в различните региони на страна, калкулирането на приходи от услуги, които вече са включени в утвърдените от комисията цени за присъединяване и не на последно място включена печалба в цените на услугите, което не е икономически обоснован елемент и лицензиантът не може да формира печалба от предоставянето на съпътстващи основната му дейност услуги. На база на подробния сравнителен анализ за времето, необходимо за извършване на услугите по възстановяване на електрозахранването, както и анализа на икономически обоснованото ниво на разходите, които потребителите трябва да заплащат за извършваните допълнителни услуги при отчитане на спецификите на осъществяване на лицензионната дейност от електроразпределителните дружества, ДКЕВР произнася решение по т. 3, обективирано в протокол № 144/06.10.2010 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с т. 3.10.2 от издадените лицензии за извършване на дейността "разпределение на електрическа енергия" по силата на което считано от 06.10.2008 г. на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЧЕЗ Електро България" АД, "Е. ОН България Мрежи" АД, "Е. ОН България Продажби" АД да бъде указано, че комисията ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в таблица, неразделна част от решението, като на дружествата е указано в едномесечен срок да представят в комисията нови ценоразписи, с цени, които не са по-високи от посочените в горната таблица. Решението е постановено от компетентен орган-ДКЕВР в рамките на правомощието и по чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ да упражнява контрол в случаите предвидени в този закон, в конкретния случай върху изпълнението на разрешената с лицензията за обществено снабдяване с електрическа енергия дейност, при изпълнена процедура по приемане на решението и правилно приложени материални правни норми. Административният акт е съобразен и с целта на закона - осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между групите потребители (чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗЕ). Неоснователно е възражението на "ЧЕЗ Електро България" АД за нищожност на протоколното решение като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Както бе посочено по-горе разпоредените с оспореното решение права и задължения за жалбоподателя са постановени след отмяна по съдебен ред на предходно решение на ДКЕВР на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. В отменителното решение съдът излага подробно нарушенията на административнопроизводствените правила при издаване на отменения административен акт, изразяващи се в неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, с което е нарушен чл. 35 от АПК. Установеното по административната преписка обстоятелство, че дружествата прилагат различен подход при определяне цените за отделните видове услуги, не позволява да се направи достоверен сравнителен анализ между отделните ценоразписи. По преписката не са събрани всички относими доказателства за изясняване на обстоятелството спазват ли жалбоподателите условията в лицензиите относно цените на предоставяните допълнителни услуги, свързани с лицензионната дейност. При връщането на административната преписка на компетентния административен орган са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. При постановяването на новия административен акт регулаторният орган спазва прецизно указанията на съда като прави задълбочен и детайлен анализ на пълната информация подадена от електроразпределителните дружества, свързана с формиране на цените на допълнителните услуги, извършвани от тях, като в изпълнение на правомощието си да контролира изпълнението на условията, заложени в лицензиите да определя кои, какви и в какъв размер разходи са икономически обосновани. Определянето им е съществено условие при последващото определяне на групите разходи за регулаторни цели и тяхната аналитичност в съответствие с изискванията на чл. 37 от ЗЕ. Целта е всеки разход да бъде идентифициран за нуждите на ценообразуването и за аргументиране на предложението за утвърждаване на цени. По тези съображения настоящият състав на ВАС, пето отделение, намира че оспореното решение на ДКЕВР не е нищожен административен акт, тъй като е издаден в изпълнение и в пълно съответствие с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона - чл. 173, ал. 2 от АПК. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за издаване на оспореното решение при липса на компетентност от страна на ДКЕВР да се произнася по въпроси свързани с определянето на цени на допълнителни услуги, които са свързани с лицензионната дейност. В глава осма на ЗЕ е регламентиран контрола, осъществяван в областта на енергетиката, като съгласно чл. 76 от закона комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии. Сред тези условия е лицензиантът да съблюдава следните принципи при определяне на неподлежащи на регулиране по ЗЕ цени за предоставяни услуги, свързани с лицензионната дейност - цените да съответстват на икономически обоснованите разходи за тяхното изпълнение като в тях не могат да се включват разходи, включени в цените на доставяната до краен потребител електрическа енергия. В изпълнение на така конкретизираното правомощие на регулаторния орган е постановено оспореното решение, с което не е извършено по същество, както твърди жалбоподателят, ценово регулиране, а е посочено какъв следва да бъде диапазона на цените за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, за да бъдат впоследствие приети разходите за извършването на услугите като икономически обосновани в производството по ценово регулиране. Следователно ДКЕВР е компетентният административен орган да издаде решение на посоченото правно основание - чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ. Решението е в писмена форма, с изложени подробни фактически основания, обосноваващи издаването му. В разпоредителната му част са указани начинът и срокът на изпълнение на разпоредените задължения на лицензианта, касаещи определяне на цени на услуги, свързани с лицензионната дейност. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради приети и коментирани в решението обстоятелства и факти, настъпили след 06.10.2008 г. - дата, след която то следва да се прилага. Действително са анализирани данни, предоставени от електроразпределителните дружества за извършени разходи по предоставяне на отразените в таблицата към протоколното решение услуги, получени в резултат на дейността на лицензиантите през период следващ месец октомври 2008 г. Внимателният прочит на обстоятелствената част на административния акт обаче сочи на паралелно обсъждане на тези данни с данните, относими към административното производство и за релевантния период в резултат на което ДКЕВР след като излага подробни съображения относно приложения подход при определянето на разходите за услугите стига до обоснования извод, че ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в таблица, неразделна част от решението. При постановяването му са съобразени единствено фактите и обстоятелствата към момента на извършения контрол от страна на регулаторния орган - м. октомври 2008 г., последващите обстоятелства не са взети предвид, но те видно и от мотивите в административния акт са в подкрепа на крайния извод от необходимостта да бъде определена ценова рамка на тези услуги. Неоснователни са и доводите за нарушаване на материалноправните разпоредби на чл. 30 и чл. 31, т. 2 от ЗЕ. Безспорно цените на допълнителните услуги, свързани с лицензионната дейност не подлежат на ценово регулиране. Но това не е сторено с оспореното решение. Видно от диспозитива и съобразителната част, включваща таблицата, посочени са пределни цени на услугите - възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител, временно преустановяване на снабдяването, техническа проверка на средството за търговско измерване и др., което позволява на лицензианта да варира и да определя тези цени в определени граници, което е различно от ценовото регулиране по смисъла на чл. 30 от ЗЕ. Не е допуснато нарушение при произнасянето на административния акт и на принципите за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и отделните групи потребители, както и цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, заложени в разпоредбите на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Контролът върху разходите за допълнителни услуги, свързани с лицензионната дейност препятства злоупотребата от страна на енергийните предприятия използването на различни методики и аналитична отчетност за оценка на тези разходи, както и калкулиране на приходи по услуги, които са част от утвърдените от комисията цени за присъединяване и на последно място недопустимо включване на печалба от тези дейности при изчислена надценка върху разходите. По всички тези съображения настоящият състав намира, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение,