Решение № 14851 от 07.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2009 г.

Решение № 14851 от 07.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Марин Янков Георгиев от гр. Пловдив, против Решение № 10274/03.08.2009 г., постановено от ВАС, трето отделение, по адм. д. № 1271/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Марин Янков Георгиев против Заповед № К-6655/10.12.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови решението си съдът е приел следното:Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР. Обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение до органа по назначаването, съдържащо съображения относно възрастта и осигурителния стаж на служителя в МВР и съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта не е издадена в противоречие с материалния закон, така както твърди Георгиев. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, въвежда различно, самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по инициатива на органа по назначаването. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, "държавните служители по ЗМВР, при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. Няма спор между страните, че жалбоподателят отговаря на изискванията за осигурителен стаж, притежава повече от 25 години към момента на предложението, респективно заповедта и е придобил право на пенсия, независимо от възрастта му. Спорът е дали органът по назначаването има право сам да инициира пенсионирането на служителя, имащ изискуемият стаж, но не и необходимата възраст. Приел е, че с посоченото по-горе изменение на ЗМВР и въвеждането на новата т. 13 на чл. 245, ал. 1 от закона, законодателят е овластил органът по назначаването на служител в МВР - сам, по своя преценка, да пенсионира онези лица, притежаващи сочения в КСО осигурителен стаж в системата, без значение на възрастта им и без да се съобразява с волята им. Не е възприел доводът на жалбоподателя, че доколкото се касае до субективно право на пенсия, при различни от общите условия, то може да бъде осъществено единствено по волята на служителя. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното:Видно от приложената към административната преписка справка за осигурителния стаж, служебният стаж на касатора в МВР на длъжности за държавни служители възлиза общо на 23 г. 4 м. Този стаж не е достатъчен за пенсионирането му при условията на чл. 69 от КСО, тъй като е по-малък от изискуемия се 25 години осигурителен стаж. Необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че продължителността на осигурителния стаж е повече от 25 г. Тъкмо продължителността на трудовия стаж е основния спорен въпрос по делото. За да обоснове предложението си органът по чл. 268а от ППЗМВР е посочил (въз основа на данните в оспорената от негова страна справка за осигурителния стаж, което изявление не е отразено в съдебния протокол), че"общият осигурителен стаж"на жалбоподателя е 28 години, 11 месеца и 8 дни - трудов стаж от III категория труд и 2 г. 1 м. наборна (а не кадрова) военна служба (т. е. също стаж по III категория труд). Прави впечатление, че органът по назначаването е сумирал времето на служебния стаж на жалбоподателя, изслужен в МВР и времето на трудовия му стаж, включително наборната му военна служба (които са по III категория труд), придобит преди пенсионирането му. Намира за незаконосъобразен този похват на органа по назначаването. Не ще и съмнение, че в чл. 18, ал. 1 от НПОС е посочено, че при преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КСО осигурителният стаж, извън този по чл. 17 от Наредбата може да допълва без превръщане трудовия стаж, при условие, че е придобит преди уволнението им от посочените служби. Би трябвало обаче да се държи сметка на това, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, както впрочем и на тази по ал. 2, представляват по своята правна природа диспозитивни правила, който извод се налага от употребата и в двете алинеи на израза"може да допълва", за разлика от третата алинея на чл. 18, в която се съдържа един категоричен императив, въведен чрез повелителния израз". . . се зачита". Разпоредбата на чл. 18 се намира в раздел II на НПОС, озаглавен "Пенсии за осигурителен стаж и възраст", регулиращ условията и реда за отпускане на този вид пенсии. Като се има пред вид, че пенсията представлява по принцип компенсационно плащане с алиментен характер, което само частично замества обичайния трудов доход на лицето, може да се заключи, че нормите на чл. 18, ал. 1 от Наредбата и на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР следва да се тълкуват корективно и строго ограничително и то в полза на осигурените лица. Само по тяхна инициатива, а не на тази на органа по назначаването е предоставена преценката, дали да се възползват от диспозитива на нормата и да искат допълване на осигурителния стаж по чл. 69 КСО с трудовия стаж, придобит преди уволнението им при хипотезата на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Счита, че инициативата за прекратяване на служебното му правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не обема в себе си възможността за автоматично и против волята на осигуреното лице допълване на трудовия стаж на служителя по реда на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Последната норма е категорична, пенсионирането може да бъде извършено само при наличието на условията на чл. 69 от КСО, т. е. само при наличието на 25 г. осигурителен, а не сумарно на осигурителен и трудов или друг, приравнен на него стаж. Тъкмо това разпорежда и цитирания чл. 17, ал. 1 от Наредбата, който предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО, ще се зачита само изслуженото време по чл. 69, ал. 2 от КСО, т. е. в случая с жалбоподателя-на служебния му стаж, изслужен от него като държавен служител по ЗМВР. Този му стаж е по-малък от изискуемите се 25 години. Разширителното тълкуване на чл. 18, ал. 1 от НПОС , вр. чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР означава накърняване на конституционно гарантираното право на жалбоподателя право на труд. Да се накърни конституционно прокламираното право на труд под предлог да се замени то с алиментното право на пенсия, при положение, че условията за придобиване на последното не са налице, е освен всичко друго и противоконституционен подход. Ответната страна-Министърът на вътрешните работи, с писмено възражение, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. В оспорваното решение са изложени подробни мотиви за правната приложимост на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР при издаване на заповедта на министъра на вътрешните работи. Тълкуването на оспорващия на чл. 17 и чл. 18 от НПОС, както и на чл. 69 от КСО и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е крайно субективно и не отговаря на действителното съдържание на посочените норми. В чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР ясно е определено, че при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, органът по назначаването разполага с възможност по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение на служителя. Изчерпателна и ясна е и разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, съгласно която право на пенсия се придобива от държавните служители в МВР при 25 г. осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. Касаторът очевидно не прави разграничение между общия осигурителен стаж и осигурителния стаж, прослужен на действителна държавна служба в МВР. Самият той не оспорва наличието на двете предпоставки по чл. 69 от КСО за придобиване на право на пенсия-общ осигурителен стаж от 28 г., 11 м. и 8 дни и съответно на действително прослужените в МВР 23 г. 4 м., които надхвърлят две трети от неговия общ осигурителен стаж. В тази насока е и оплакването му за включването на периода на наборната военна служба в общия осигурителен стаж.