Решение № 9650 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15231/2012 г.

Решение № 9650 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15231/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ и "ХЕЛИОС СТРОЙ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Овча купел", бл. 510, вх. Ж, ет. 3, ап. 7 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Марко Балабанов" № 2а, ет. 2, кантора 2/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Жеков, срещу решение № 5845 от 5.11.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7669/2010 г.

С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП се обжалва решението в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2001003744/23.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, относно определените задължения по ЗДДС във връзка с две фактури, издадени от ЕТ "Ралица - 5 - М. Велчева", поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че по делото са налице достатъчно доказателства, установяващи наличие на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "ХЕЛИОС СТРОЙ" ЕООД не изразява становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

"ХЕЛИОС СТРОЙ" ЕООД обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е съобразил нормата на чл. 71 от ЗДДС, в която е предвидено едно единствено условие за признаване правото на данъчен кредит и това е лицето да притежава данъчна фактура. Посоченото условие е изпълнено. В тази връзка той се позовава на решение от 21.06.2012 г. на СЕО по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Счита, че по отношение на доставките от двама доставчици - "Металит" ЕООД и "Жерард Индъстри" ЕООД са представени множество други доказателства, установяващи реалността на доставките, които съдът неправилно е преценил. Не е съобразено и установеното от вещото лице по назначената ССЕ. Недоказването на произхода на стоките не е основание да се откаже правото на данъчен кредит. Получаването на доставките е намерило отражение в счетоводството на жалбоподателя, по отношение на което вещото лице е установило, че е редовно водено. Незаконосъобразно е начисляването на ДДС във връзка с ВОД. Ако дружеството не е получило стоки по реални доставки, то тогава няма как да ги е реализирало на вътрешния пазар. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА изцяло, както и да се присъдят направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Соколова. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001003744/23.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1393/20.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ДОПК - не е представена счетоводна отчетност, документите, необходими за установяване основата за облагане с данъци, липсват; данните и сведенията, необходими за установяване основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не може да бъде открито на адреса за кореспонденция. Ревизираните данъчни периоди са 30 - от 1.09.07 г. до 28.02.2010 г., като за 14 от тях са извършени корекции на декларираните от ревизираното дружество резултати. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 1 318 296.90 лв. във връзка с доставките от доставчиците "ЛАУТРА" ООД, ЕТ "РАЛИЦА - 5 - Мария Велчева", "ФЛОРАНС 91" ООД, "ТЕКА" ООД, "РАНИНА" ООД, ЕТ "МАРКА КОРОНА - Захари Симеонов", "ТМТ ЕЛКОМ" ООД, "АРОНИЯ 2" ООД, "МОБИС" ООД, "КРАМИ КМ" ООД, "А-КОМЕРС" ООД, "ЖЕРАРД РЕПОРТИНГ ИНДЪСТРИ" ЕООД и "МЕТАЛИТ" ЕООД. Допълнително е начислен ДДС в размер на 49 991.01 лв. във връзка с деклариран ВОД. Независимо, че данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в Ревизионния доклад /РД/ и в решението на директора на Дирекция "ОУИ" са посочени и правните основания на чл. 71, т. 1 от ЗДДС - дружеството не притежава данъчни фактури, както и основанията на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - липса на действително получени облагаеми доставки на стоки и услуги.

Първоинстанционният съд е отменил РА в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 34/16.10.07 г. в размер на 10 725 лв. и по фактура № 40/30.01.08 г. в размер на 9 945 лв., двете издадени от ЕТ "РАЛИЦА - 5 - Мария Велчева". Приел е, че с НА № 163, том VII, рег. № 30433, дело № 1284 от 16.12.05 г. /л. 484/ на ревизираното дружество е учредено право на строеж върху дворно място, находящо се в гр. София, бул. "Цар Борис III" № 246, представляващо УПИ ХVIII - 113 по плана на гр. София, м. "Карпузица" срещу задължението му да построи жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект. На "ХЕЛИОС СТРОЙ" ЕООД е издадено Разрешение за строеж № 163 от 4.05.06 г. С Констативен протокол - рег. № 70-00-771 от 5.04.07 г. на СО, Район "Витоша" е установено, че сградата е изпълнена на етап груб строеж. Представена е фактура № 34/16.10.07 г. с предмет СМР по договор от 14.04.06 г. за обект "Карпузица" и протокол № 8 от 12.09.07 г., както и самият протокол, с който са установени извършени и подлежащи на заплащане СМР; фактура № 40/30.01.08 г. със същия предмет и вписан протокол № 9/30.01.08 г., както и самият протокол. Съдът е приел, че предвид наличието на фактури и двустранно оформени протоколи, удостоверяващи приемането на извършените СМР, и в контекста на възложеното на жалбоподателя с НА строителство следва да бъде направен извод за наличие на реални облагаеми доставки за целите на стопанската му дейност. От този доставчик е издадена и фактура № 56/31.07.08 г. със същия предмет като описаните по-горе, но посоченият в нея протокол № 10/28.03.08 г. не е представен по делото, поради което съдът е приел, че по нея законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 124.20 лв. с оглед недоказаността на реалното извършване на строителните услуги.

По отношение на останалите доставки /без тези по изброените по-горе две фактури/, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит, като е изложил следните съображения в мотивите на своето решение:

1. Предмет на доставките от "ЛАУТРА" ООД по фактура № 17/4.09.07 г. и по фактура № 31/21.12.07 г. е "Производство и монтаж на ПВЦ дограма". Съдът е приел, че само фактурите и платежните нареждания за извършено плащане по тях не е достатъчно, за да обоснове извод за реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, настъпило данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, нито че така получените услуги се използват за извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Не са доказани предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит.

1. Предмет на доставките от "ФЛОРАНС 91" ООД по фактура № 227/20.06.08 г. е "Външно ел. захранване жилищна сграда п-л ХVIII - 113 "Карпузица" по акт обр. 19 от 19.06.08 г.". Представеният Акт обр. 19 не е подписан от възложителя, поради което реалното извършване и приемане на строителната услуга не е доказано. Втората фактура, издадена от този доставчик - № 254/8.02.08 г., не е представена от жалбоподателя. По отношение на нея не е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

1. От "КРАМИ КМ" ООД е издадена фактура № 35/25.01.08 г. с предмет "СМР на обект бул. "Цар Борис III" № 246". Освен фактурата не са представени други доказателства, установяващи извършването на СМР, техния вид и приемането им от възложителя. Липсват и платежни документи. Втората фактура, издадена от този доставчик, през м. ноември 2008 г., с предмет "Материали" не е представена от жалбоподателя.

1. От "А-КОМЕРС" ООД са издадени на жалбоподателя две фактури - № 167/14.10.09 г. с предмет "Авансово плащане за доставка на арматурно желязо съгласно договор от 12.10.09 г." и № 168/19.10.09 г. с предмет "Авансово плащане съгласно договор за строителство от 1.10.09 г. УПИ - III-1721 по плана на София, м. "Витоша ВЕЦ Симеоново". Не се установява извършване на авансови плащания към датите на фактурите, вида и количеството на СМР и на желязото /договорите не са представени/. Не се установява извършване на СМР и приемането им от възложителя, нито предаване и приемане на стоките.

1. Фактурите, издадени от "ТЕКА" ООД, "РАНИНА" ООД, "ЕТ "МАРКА КОРОНА", "ТМТ ЕЛКОМ" ООД, "МОБИС" ООД имат за предмет доставки на стоки - цветен видео домофон, керамични плочки, отбивач за врата, восък и др. Фактура № 14982/16.08.08 г., издадена от "АРОНИЯ 2" ЕООД, има за предмет "Копирни услуги". По отношение на тях съдът е приел, че не е доказано по делото получаването на стоките, които да са използвани от дружеството за осъществяваната от него строителна дейност, респ. облагаеми доставки. Не е доказано да са вложени в изграждането на конкретен строителен обект. По отношение на копирните услуги също не е установено да са извършени от доставчика и да са използвани от получателя във връзка с дейността му. Само фактурите не са достатъчни, за да се признае правото на данъчен кредит.

1. По отношение на фактурите, издадени от "ЖЕРАРД РЕПОРТИНГ ИНДЪСТРИ" ЕООД, през м. ноември 2009 г., за доставки на контакти и брави съдът е приел, че не е установено по категоричен начин твърдението на жалбоподателя, че стоките са получени от неговия доставчик чрез внос - липсват международна товарителница и транспортни документи. Не е доказан произход на стоките, действителното им движение, прехвърлянето на правото на собственост върху тях между предходен и пряк доставчик и между прекия доставчик и жалбоподателя чрез предаването им. Заключението на вещото лице, че са използвани от жалбоподателя като вложени в строителството на сградите, не се подкрепя от съответните доказателства, установяващи на кой конкретно строителен обект са вложени.

1. По отношение на двете фактури, издадени от "МЕТАЛИТ" ЕООД, през м. февруари 2010 г., с предмет поликристални и монокристални фотоволтаични системи съдът е приел, че не е доказано предаването им в склад на продавача в изпълнение на договора и транспортирането им. Не се установяват последващи доставки, по които да е начислен ДДС. Апортирането съставлява извършване на непарична вноска в търговско дружество, което не е облагаема доставка съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.

8.Не са представени от жалбоподателя каквито и да било документи, установяващи извършен ВОД.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че за да се признае на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо след обсъждане на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти да може да се направи обоснован извод за това, че доставките на стои и услуги са реално осъществени от доставчиците, респ. получени от данъчно задълженото лице, претендиращо право на приспадане, както и че стоките и услугите са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. В редица свои решения СЕС е приемал, че правото на приспадане следва да се признае не просто защото данъкът е вписан във фактурата. Това право се ограничава до действително дължимите данъци, т. е. тези отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими /т. 53 от решение с дата 19.09.2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98 г./. В тази връзка неоснователен е доводът на втория касатор, че единственото законово изискване, което следва да е налице, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, е наличието на фактура. Законосъобразно е позоваването от страна на ревизиращите органи и на съда на нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според които данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите са използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за тях. В посочения смисъл е и приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11. В т. 31 от същото съдът е посочил, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 "Следва да се напомни, че в рамките на производството, образувано на основание чл. 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, нито пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по главното производство. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото"; "Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано /т. 33/.

След като в хода на ревизията са били налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ДОПК, посочени по-горе, като ревизираното лице не е представило дори фактурите, по които е упражнило право на приспадане /без тези от доставчиците "ЖЕРАРД РЕПОРТИНГ ИНДЪСТРИ" ЕООД и "МЕТАЛИТ" ЕООД/ правилно е прието от АССГ, че посочените по-горе предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, включително и наличието на фактури в съответствие с изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да бъдат доказани от жалбоподателя в хода на съдебното производство, в който смисъл са и дадените му указания с определение от 12.11.2010 г.

Във връзка с доставките от "ТЕКА" ООД, "РАНИНА" ООД, "ЕТ "МАРКА КОРОНА", "ТМТ ЕЛКОМ" ООД, "МОБИС" ООД с предмет стоки - цветен видео домофон, керамични плочки, отбивач за врата, восък и др. от "АРОНИЯ 2" ЕООД с предмет копирни услуги, от "КРАМИ КМ" ООД с предмет СМР, от "ЛАУТРА" ООД с предмет производство и монтаж на ПВЦ дограма не са представени други доказателства освен фактурите, установяващи предаване и приемане на стоките, завеждане на стоките при получателя, изписването на същите във връзка с осъществяваната от жалбоподателя строителна дейност, респ. влагането им при изграждането на конкретен строителен обект, или във връзка с осъществени от него облагаеми доставки. По аналогичен начин стои въпросът и с фактурираните услуги. Следва да се посочи също така, че счетоводството на нито един от изброените доставчици не е било проверено от вещото лице. Единствено по отношение на "КРАМИ КМ" ООД са му били представени справките-декларации, дневниците за продажбите и протоколите за подаването им, въз основа на които то е направило извод, че дружеството е декларирало задълженията си по ЗДДС. Не са представени доказателства за това, че изброените доставчици са разполагали с необходимите стоки и материали, както и техническа възможност за предоставяне на посочените услуги. По отношение на фактурите, издадени от "ЛАУТРА" ООД № 17/4.09.07 г. и № 31/21.12.07 г., е невъзможно да се установи счетоводното им отразяване дори при жалбоподателя, доколкото вещото лице установява, че документи от редовно водено счетоводство от ревизираното дружество са му били представени само за периода м. януари 2008 г. - м. февруари 2010 г.

Правилно и законосъобразно съдът е потвърдил РА в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 227/20.06.08 г. с предмет външно ел. захранване жилищна сграда п-л ХVIII - 113 м. "Карпузица", издадена от "ФЛОРАНС 91" ООД. Видно от представения Акт обр. 19 от 19.06.08 г. /л. 471/ изпълнението на услугата включва доставка на материали, изброени в 10 позиции, на обща стойност 22 192 лв. и извършване на описаните в 12 позиции строителни дейности на обща стойност 5021 лв. Счетоводството на този доставчик също не е проверено от вещото лице. Не са представени доказателства за това, че посочените материали действително са закупени от доставчика, доставени на строителния обект и вложени при извършването на услугата, доказателства за това, че доставчикът разполага с транспортно средство за извозване на отпадъците, както и че е разполагал с работници, притежаващи нужната специализация за изграждане на външното ел. захранване.

Правилно и законосъобразно е потвърден РА и в частта му, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "А-КОМЕРС" ООД. Същите имат за предмет авансови плащания. Доколкото договорите, цитирани във фактурите, не са представени, доставките на арматурно желязо и СМР няма как да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен, за да се приеме, че за ревизираното дружество е налице право на приспадане на данъчен кредит във връзка с авансовите плащания. Липсват доказателства за това кога са изпълнени доставките. Както е посочено в т. 28 от решение на СЕС от 19 декември 2012 г. по дело № С-549/11 "Орфей България" ЕООД, за да бъде ДДС изискуем преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно, в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. Още по-подробни съображения в тази насока са изложени в решение на СЕС от 21 февруари 2006 г. по дело С-419/02 BUPA Hospitals Ltd и Goldsborough Developments Ltd. В т. 48 от същото е посочено следното: Втора точка на чл. 10, § 2 от Шеста директива предвижда, че когато е извършено предварително плащане, ДДС става изискуем, без да е осъществена все още доставката. За да стане данъкът изискуем в такава ситуация, цялата релевантна информация, засягаща данъчното събитие, а именно бъдещата доставка или изпълнения следва вече да са известни и за това, в частност, както е отбелязал Генералния адвокат в точка 100 от своето Становище, когато е извършено предварително плащане, стоките или услугите следва да бъдат точно идентфицирани; т. 49 Това заключение, още повече, се подкрепя от обяснителния меморандум към предложението за Шеста директива (Бюлетин на Европейските общности, допълнение 11/73, стр. 13), в което Комисията отбелязва, че когато са получени плащания преди данъчното събитие, получаването на тези суми дава основание за начисляването на данък, тъй като страните по сделката по този начин демонстрират своето намерение всички финансови последици от данъчното събитие да настъпят предварително; т. 50 В тази връзка, също не бива да се забравя, че доставката на стоките или услугите, които са предмет на ДДС, а не плащанията, направени за заплащане на тези доставки (виж Дело C-108/99 Cantor Fitzgerald International [2001] ECR I-7257, § 17). A fortiori, плащания за доставка на стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС.

Правилно е потвърден от съда РА в частта му, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "МЕТАЛИТ" ЕООД, макар че, според настоящия касационен състав, незаконосъобразен е направеният от него извод за недоказана реалност на доставките. Между "МЕТАЛИТ" ЕООД и "ХЕЛИОС СТРОЙ" ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на 1.02.2010 г. В него поликристалните и монокристални фотоволтаични системи, сертифицирани от TUV Rheinland, са описани подробно по вид, мощност, количество и размер на модула. Съгласно чл. 5 от договора стоката следва да се приеме от купувача в склада на продавача. От страна на доставчика е представен договор 4.10.09 г. за наем на складово помещение с площ 900 кв. м., находящо се в гр. Разград, УПИ XII-28 с административен адрес: Гарова промишлена зона, завод "Диамант", сграда "Дърводелна", сключен с "ВИА ГЛАС" ЕООД и фактура за заплатен наем. Представени са фактурите заедно с фискални бонове за извършени плащания и приемо-предавателни протоколи. Представена е инвойс фактура № 15/5.01.2010 г., издадена от HOM FOR YOU S. R. L., Международна товарителница и издаден от "МЕТАЛИТ" ЕООД Протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС № 23 от 5.01.2010 г. Вещото лице по назначената ССЕ е извършило проверка както в счетоводството на доставчика, така и в счетоводството на жалбоподателя, и е установило отразяването счетоводно на наличност на стоките при доставчика и извършената продажба на същите на жалбоподателя, както и завеждане на стоките по стоковата сметка на жалбоподателя. Установено е също така, че е извършена оценка от три вещи лица на непарична вноска по чл. 72, ал. 2 от ТЗ в капитала на новоучредяващо се дружество "БЕСТ СОЛАР" ЕООД с вносител "ХЕЛИОС СТРОЙ" ЕООД, като вид на непаричната вноска са описани именно монокристални фотоволтаични панели и поликристални фотоволтаични панели с мощност и брой, съответстващи на закупените по процесните фактури и приемо-предавателните протоколи към тях. Договор, фактури и приемо-предавателни протоколи с идентични номера и дати, както и инвентаризационен опис на склад № 1 на дружеството са проверени от вещите лица, изготвили експертизата и са описани в тяхното заключение. По партидата на "БЕСТ СОЛАР" ЕООД в Търговския регистър е вписана непарична вноска на оценените движими вещи на 9.06.2011 г. Правилно обаче съдът е приел, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС извършването на непарична вноска в търговско дружество не е доставка на стока по смисъла на ЗДДС. Следователно не е налице изискването на чл. 89, ал. 1, т. 1 от същия закон за признаване правото на данъчен кредит.

Във връзка с фактурите, издадени от "ЖЕРАРД РЕПОРТИНГ ИНДЪСТРИ" ЕООД, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 440 000 лв., са представени фактурите и приемо-предавателни протоколи към тях, в които са описани ключове, контакти, брави, дръжки. От страна на доставчика са представени инвойс фактури, издадени от "MEAT TEAM" LTD, Nicosia, Cypros и протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС с посочени в тях стоки контакти по опис. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на доставчика и в счетоводството на жалбоподателя и е констатирало, че стоките по фактурите са заприходени в счетоводството на дружеството-доставчик /използвани са счетоводни котировки дебит сметка 304-004, кредит сметка 405/. Фактурите и протоколите също са отразени счетоводно при доставчика и декларирани за целите на ЗДДС. Плащанията към "MEAT TEAM" LTD са извършени по банков път, видно от представените извлечения от банковата сметка на "ЖЕРАРД РЕПОРТИНГ ИНДЪСТРИ" ЕООД. "ХЕЛИОС СТРОЙ" ЕООД е заприходило получените от "ЖЕРАРД РЕПОРТИНГ ИНДЪСТРИ" ЕООД стоки /използвани са счетоводни котировки дебит сметка 304-004, кредит сметка 401/. Същите са вложени от ревизираното дружество в строителството на двете сгради. Според обясненията на жалбоподателя и представените протоколи, подписани от представители на "МЕТАЛИТ" ЕООД и "ХЕЛИОС СТРОЙ" ЕООД, стоките са оставени за съхранение и отговорно пазене в склада на "МЕТАЛИТ" ЕООД в гр. Разград. От изложеното по-горе следва извод за това, че безпротиворечиво се установява придобиването на стоките от доставчика по фактури, издадени от "MEAT TEAM" LTD, Nicosia, Cypros, получаването им от ревизираното дружество и заприхождаването им по съответната материална сметка. Въпреки допълнително поставената задача от съда на вещото лице по назначената допълнителна ССЕ да установи конкретното влагане на материалите в кой строителен обект е станало, на този въпрос няма пълен отговор. С оглед големия брой ключове, контакти и брави, би следвало влагането на материалите в строителството на двата обекта, които дружеството е изграждало в този период от време, да се установи не само чрез ССЕ, но и СТЕ, която да вземе предвид проектно-сметната документация на съответните обекти, а и да извърши оглед. Правилно е посочено в мотивите на решението на АССГ, че по делото липсват данни за това къде са предадени и приети стоките, как са транспортирани до Разград и съответно обратно от Разград до София. В тази част решението като правилно и законосъобразно също следва да бъде оставено в сила. Правилно е отказано с РА правото на данъчен кредит и по доставките, във връзка с които ревизираното дружество не разполага с фактури, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

Неоснователни са доводите на касатора във връзка с декларирания ВОД. Никакви доказателства по чл. 45 от ППЗДДС за доказване на ВОД не са представени, включително и фактурите. При ревизия по чл. 122 от ДОПК и непредставяне на каквито и да било документи, основата за облагане е правилно определена в РА. Тъй като липсват дори фактурите, не може да се установи какви са стоките и кога са придобити, дали по отношение на тях е отказано право на данъчен кредит поради липсата на доставка или не, дали са реализирани на вътрешния пазар или не.

Поради така изложените съображения, втората касационна жалба е неоснователна.

Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба на първия касатор е основателна. Счетоводството на доставчика ЕТ "РАЛИЦА - 5 - Мария Велчева" също не е проверено от вещото лице. Не са представени доказателства за това, че необходимите строителни материали във връзка с извършените СМР действително са закупени от доставчика, доставени на строителния обект и са вложени при извършването на услугата /доставка и полагане на бетон, заготовка и монтаж на арматура, направа на кофраж /, доказателства за това, че доставчикът разполага с необходимите строителни работници. Неоснователно е позоваването от страна на втория касатор на решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото фактическата обстановка не е една и съща. От цитираното решение на СЕС е видно, че извършването на СМР като обективен факт е безспорно установено, установени са поименно строителните работници, които са ги извършили и те са подписали протоколите, установяващи времето, през което са работили.

С оглед на изложеното, в тази част решението на АССГ като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. При този изход на делото разноските за страните за двете съдебни производства следва да се определят съобразно уважената и отхвърлена част от жалбите и по компенсация.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение