Решение № 7419 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5432/2021 г.

Решение № 7419 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5432/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. И. от гр. Шумен срещу Решение № 40 от 1.03.2021 г., постановено по адм. дело № 466/2020 г. по описа на Административен съд- Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 20019939/1.10.2021 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Шумен, потвърдено с Решение № 30-100787#1/24.11.2020 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"- Шумен. С оспореното направление, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, на В. И. са определени 143 броя часове месечно за лична помощ, с валидност на направлението до 30.09.2025 г. Имплицитно е изложено оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение, което представлява нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнително уточнение навежда доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът- директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Шумен, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Шумен е Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 20019939/1.10.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – гр. Шумен, с което на основание чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, въз основа на подадено заявление - декларация с вх. № 3 ХУ-И0/Д-Н/2899/29.09.2020 г. и заключенията в Индивидуална оценка на потребностите, изготвена на 30.09.2020 г., на В. И. са определени 143 броя часове месечно за лична помощ, с валидност на направлението до 30.09.2025 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за правилна преценката на административния орган по съществото на спора, включително развивайки съображения за приложението на законовата и подзаконова нормативна уредба досежно индивидуалните потребности на лицето в контекста на изготвената индивидуална оценка и определения брой часове за предоставяне на лична помощ. Съдът е извършил подробен анализ на доказателствата по делото и е направил правилни правни изводи. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗХУ, ППЗХУ и Приложение № 2 към чл. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания. От фактическа страна е установено, че В. И. е депозирал заявление - декларация на 29.09.2020 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ, адресирана до директора на ДСП- гр. Шумен. Към декларацията приложил формуляр за самооценка на лице с увреждане по образец, в който отразил, че е със 100 % трайно намалена работоспособност, обусловена от физическа недостатъчност поради мускулна дистрофия и 70 % намалено зрение, посочвайки че не страда от интелектуална недостатъчност. Във формуляра за самооценка И. е посочил услугите, които желае да ползва, в т. ч. ползване на лична помощ с цел осъществяване на лична хигиена, хранене, преместване, придвижване, помощ при изправяне в леглото. На същата дата социален работник провел анкета, посредством посещение в дома му, въз основа на която изготвил формуляр за попълване от служител, водещ случая, за извършване на индивидуална оценка на потребностите по заявлението, в който било отразено, че оспорващият се нуждае от общо 143 часа лична помощ месечно, определени въз основа на установените общо 116 точки в резултат на проведената анкета. На 30.09.2020 г. била изготвена индивидуална оценка на потребностите на В. И., в която също е отразено, че той има потребност от предоставяне на лична помощ за период от 1.09.2020 г. до 30.09.2025 г., с общ брой часове за лична помощ – 143 и степен на зависимост – четвърта, изразяваща се в тотална зависимост/затруднения. На 1.10.2020 г е издадено процесното направление, потвърдено впоследствие от горестоящия административен орган. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното направление съответства на материалния закон, като това е Законът за хората с увреждания, на Правилника за прилагане на ЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания /Методиката/. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Спорът се свежда до това дали въз основа на критериите за самооценка и медицинската документация правилно са определени съответният брой точки, които съобразно Методиката са послужили за определянето на 143 часа месечно за лична помощ на В. И.. Конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от Приложение № 2 на Методиката. Максималният брой часове, който би могъл да се предостави за лична помощ за четвърта степен- тотална зависимост/каквато е касаторът/, е до 168 часа месечно. Предвид извършения сравнителен анализ на данните, съдържащи се в подписания от В. И. формуляр за самооценка на лице с увреждане, Експертно решение № И 0388/017 от 7.02.2006 г. на ТЕЛК при "МБАЛ – Шумен" АД, констатациите, обективирани във формуляра за извършване на индивидуалната оценка на потребностите на лицето и събраните гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел правилно, че извършеното оценяване е базирано на отговорите и информацията, предоставени от жалбоподателя чрез попълнения формуляр за самооценка и наличните медицински документи и не е налице каквото и да е несъответствие на определените по-нисък брой точки по отделните критерии "Ориентация и самозащита", " Отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане" и "Социални взаимоотношения" с обективното състояние на В. И., респективно правилно са изчислени и конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. "а" от Методиката. Оспореното направление, както и потвърдителното решение на директора на РДСП- Шумен са издадени при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд- Шумен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,