Решение № 4757 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2019 г.

Решение № 4757 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Милошев, от [населено място] против решение № 280/10.12.2018 г. по адм. дело № 324/2018 г. на Административен съд – К.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – К. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 280/10.12.2018 г. по адм. дело № 324/2018 г. Административен съд – К. е отхвърлил оспорването по жалба на В. Милошев, от [населено място] срещу решение № 2153 – 09 – 14/20.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – К. и потвърденото с него разпореждане № [номер] / 27.04.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е за верни констатациите на пенсионните органи, че жалбоподателят не притежава необходимия сбор от 100, т. от осигурителен стаж и възраст. Посочил е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Спорът между страните касае категорията на труда по осигурителния стаж на Милошев придобит на длъжност "машинист фадрома и булдозерист" за периодите: 04.03.2002 г. – 10.04.2003 г. в "Х. Р." АД, гр. Д.; 01.10.2004 г. – 01.06.2005 г. в ЕТ "Престиж", гр. Д. и 18.10.2006 г. – 25.08.2007 г. в "АМ Хемус" АД, гр. Д.. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза законосъобразно и обосновано е ценена от съда в нейната експертна част, но не и в опитите на вещото лице да квалифицира категорията на процесния труд. Това е правомощие и задължение на съда и е свързано с прилагането на материалния закон. Правилно съдът е отчел, че при действието на Правилника за прилагане на труда при пенсиониране (отм.); за категоризирането на труда на жалбоподателя на сходни и същите длъжности са били приложими правни норми, които са били отменени за периода след 2000 г. С приетата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране е въведена нова оценка на тежестта на труда. Липсва правило, аналогично на т. 67 ПКТП (отм.); за категоризиране на труда към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, ако работата е свързана със същата вредност и тежест. Съгласно чл. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до началник на участък включително от рудници и кариери за открит добив на полезни изкопаеми. Не е налице фактическия състав от посочената норма, тъй като при единия от осигурителите трудът е полаган на сметище, а при другите двама на кариерата в м. "Винцето" и по изгражданите шосета, които обекти са различни от изброените. От посочената кариера се е добивала скална маса за строителството на пътищата, а не полезни изкопаеми. Съгласно чл. 69б КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране В. Милошев е притежавал минимално изискуемата възраст и минимално изискуемия стаж за втора категория труд, но не е имал изискуемия сбор от тях. Изброените основания следва да са налични в кумулативен порядък и отсъствието на едно от тях, както е в случая, препятства придобиването на правото на пенсия. Административният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение