Решение № 2789 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2014 г.

Решение № 2789 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Пламен Красимиров Тумбаков от гр. Бургас против решение № 435 от 18.03.2014 г., постановено по адм. д. № 1803/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка - "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране...", приложена от Петър Радев - оператор звено "Синя зона" при ОП"Транспорт" към Община Бургас. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда за валидност на административния акт и развива съображения, че издателят на ПАМ не е компетентен да прилага конкретната принудителна административна мярка, тъй като общинските предприятия извършват само стопанска дейност, на тях не са възложени властнически правомощия. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго - по съществото на спора, с което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответната страна - оператор звено "Синя зона" при ОП"Транспорт" към Община Бургас, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Предмет на първоинстанционното съдебно производство е законосъобразността на приложена по отношение на Пламен Тумбаков принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство". Първоинстанционният съд е приел, че властническото разпореждане е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон, поради което е отхвърлил подадената от Пламен Тумбаков жалба. Касаторът се позовава на чл. 51 от Закона за общинската собственост, вр. § 1, т. 3 от ДР на Закона за ограничаване на административното регулиране върху стопанската дейност, съгласно който стопанска дейност може да се осъществява от общината чрез създадено от нея предприятие само във връзка с дейност, осъществявана като търговец, съобразно чл. 2 от Търговския закон. С позоваване на чл. 53 от ЗОС твърди, че общински предприятия могат да се създават само и единствено за осъществяване на стопанска дейност. Тези доводи не намират опора в закона. По силата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП прилагането на конкретната ПАМ може да се извърши от служители на служби за контрол, определени от кметовете на общините. Т. е. законът изрично регламентира прилагането на мярката за административна принуда като част от изпълнителната дейност на общината, поради което и определя кмета на общината като компетентен да оправомощава органите, които я прилагат. Така, извън общата регламентация и разпределение на компетентността за осъществяваната от местната администрация дейност и нейното структуриране, обективирани в решение по протокол № 17/18.12.2012 г. на Общински съвет - Бургас за приемане Правилник за организацията и дейността на ОП "Транспорт" и Наредба за опазване на общественият ред на територията на Община Бургас, кметът с нарочна заповед № 961/09.04.2013 г. е възложил на служителите на длъжност "оператор" в звено "Синя зона" към ОП "Транспорт" използването на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора доказателства и е достигнал до съответния на закона правен извод, че административният орган, приложил принудителната мярка, е компетентният за това орган, овластен от представителния орган на местната изпълнителна власт. Това се удостоверява както от приложената заповед, така и от представения трудов договор и длъжностна характеристика на Петър Радев - оператор звено "Синя зона" при Общинско предприятие "Транспорт" към Община Бургас. По силата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП кметът на общината определя лицата, компетентни да използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Ето защо неоснователно е касационното възражение, че административният акт противоречи на чл. 51 ЗОС, вр. § 1, т. 3 от ДР на Закона за ограничаване на административното регулиране върху стопанската дейност. Цитираната разпоредба касае правоотношения, свързани с осъществяване на стопанска дейност и нейната регулация. Регулирането на обществените отношения във връзка с паркирането на пътни превозни средства в зони, определени за платен престой, не може да се квалифицира като стопанска дейност по смисъла на закона. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗОС общинското предприятие може да осъществява дейност по осъществяване на други местни дейности, необходими за задоволяване на потребностите на общината или на нейното население, които се финансират от бюджета на общината, определени от общинския съвет. Разпоредбата на чл. 52 ЗОС разглежда общинското предприятие като звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. В тази връзка общината разполага както с организационни, така и с контролни правомощия. От текста на чл. 167, ал. 4, т. 2 от ЗДвП следва, че общината осигурява издръжка на органите, осъществяващи дейностите за контрол по закона. В този смисъл дейностите по принудително задържане на превозно средство се финансират от общината. С цел финансиране на посочената дейност, нормата на чл. 99, ал. 3 ЗДвП регламентира правомощието съответния ОбС да определи съответната такса за паркиране в определените за това зони. Незаплащане на дължимата такса е основание за принудително задържане на съответното превозно средство до заплащането й, заедно с разходите по прилагане на техническо средство за принудително задържане (арг. чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗДвП). При безспорно установена фактическа обстановка и точно приложение на материалния закон, съдът е достигнал до правнообоснования извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд