Решение № 11942 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2014 г.

Решение № 11942 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, подадена чрез надлежно упълномощения главен юрисконсулт Цветкова, срещу решение № 5305 от 16.04.2014 г., постановено по административно дело № 16392/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли оспорения от него съдебен акт да бъде отменен и вместо него жалбата срещу заповед № РД 15-1093/21.11.2013 г. на министъра на здравеопазването да бъде отхвърлена. Допълнителни аргументи в подкрепа на искането са развити и в представени по делото писмени бележки и в пледоарията на юрисконсулт Рогова, също упълномощена да представлява министъра на здравеопазването. Ответникът - Даниела Петрова Стойчева от гр. София чрез повереника си адв. Велкова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли обжалваното с нея решение да се остави в сила и да й бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-15-1093 от 21.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, с което е прекратено служебното правоотношение на д-р Даниела Петрова Стойчева - главен експерт в звено "Пресцентър и връзки с обществеността", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Постановление № 149 от 12.07.2013 г. на Министерския съвет за приемане на Устройствен правилник на Министерство на здравеопазването и утвърдено от министъра на здравеопазването длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г., поради съкращаване на заеманата от нея длъжност и закриване на звеното, към което жалбоподателката е изпълнявала служебните си функции, считано от 21.11.2013 г., като министерството е осъдено да заплати на Даниела Стойчева направените деловодни разноски в размер на 500 лв. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция е установено, че със заповед № РД-15-942 от 10.10.2012 г. на министъра на здравеопазването е прекратено служебното правоотношение на Даниела Стойчева с министерство на здравеопазването за длъжността "главен експерт", в звено "Пресцентър и връзки с обществеността". Тази заповед е била обжалвана пред тричленен състав на Върховния административен съд, който с решение № 8468 от 13.06.2013 г., постановено по административно дело № 63/2013 г., е отменил заповедта на министъра на здравеопазването. Това решение е оспорено пред петчленен състав на Върховния административен съд, който с решение № 14603 от 6.11.2013 г. по административно дело № 10252/2013 г. е оставил в сила обжалвания съдебен акт. Въз основа на така постановеното решение на Върховния административен съд с молба с вх. № 97-1079 от 13.11.2013 г. Даниела Стойчева е уведомила министъра на здравеопазването, че желае възстановяването й на заеманата от нея длъжност, считано от 20.11.2013 г. Жалбоподателката се е явила на 20.11.2013 г. на работа, но не е била допусната да изпълнява задълженията си. На 21.11.2013 г. й е връчена заповед № РД 15-1093/21.11.2013 г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "главен експерт" в звено "Пресцентър и връзки с обществеността", считано от същата дата, на основание чл. 106, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Постановление № 149 от 12.07.2013 г. на Министерския съвет за приемане на Устройствен правилник на Министерство на здравеопазването и утвърдено от министъра на здравеопазването длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г. По делото е представено длъжностно разписание на Министерство на здравеопазването, което е в сила от 29.07.2013 г. и поименно разписание на длъжностите в министерство на здравеопазването в сила от същата дата. От приложените разписания се установява, че звеното, в което е изпълнявала служебните си функции Стойчева - "Пресцентър и връзки с обществеността" не фигурира, но съществува Дирекция "Връзки с обществеността", в която са предвидени следните длъжности: 1 щатна бройка "директор", 1 щатна бройка "главен експерт", 2 щатни бройки "старши експерт", 1 щатна бройка "младши експерт", като единствената заета длъжност в тази дирекция е тази на "главен експерт", но фактически тя не се изпълнява, поради това, че лицето, назначено да я изпълнява, е в отпуск по майчинство. За да уважи жалбата на Стойчева срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел, като е изложил мотиви, че към момента на постановяването й следва да са налични доказателства, че заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува или че е намален броят на служителите, назначени на тази длъжност. Обоснован е извод, че длъжностното разписание, с което е закрито звено "Пресцентър и връзки с обществеността", в сила от 29.07.2013 г. е издадено преди влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за предишното съкращение на Стойчева, поради което тя не следва да бъде засегнато от това разписание. Прието е още, че към 21.11.2013 г. (датата на издаване на заповедта) не са представени доказателства от административния орган, които да установяват наличието на фактически основания, които да налагат съкращаване на длъжността "главен експерт" в закритото звено "Пресцентър и връзки с обществеността", а позоваването на длъжностни разписания, утвърдени преди възстановяване на незаконно отстраняване от работа на служителя е незаконосъобразно. Тричленният състав е се е аргументирал и с това приел и, че органът по назначението не е допуснал Стойчева до работното й място. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не споделя тези изводи. Правилно и законосъобразно е позоваването на министъра на здравеопазването на длъжностното разписание, което е в сила от 29.07.2013 г., като неправилно съдът е приел, че то не следва да засяга служебните правоотношения на Стойчева, тъй като към този момент делото й по оспорване на предишната й заповед за прекратяване на служебните й правоотношения е било висящо. Няма нормативна забрана органът по назначението да прави изменения в длъжностното разписание докато служител, с който са прекратени служебните правоотношения, оспорва правилността на издадената заповед. Към момента на възстановяване на заеманата от Стойчева длъжност, посоченото длъжностно разписание е влязло в сила и звеното, в което жалбоподателката е изпълнявала функциите на "главен експерт" е било закрито, поради което правилно като основание за прекратяване на правоотношението се е позовал на влязлото в сила длъжностно разписание. Порочно щеше да бъде, ако длъжностното разписание не е влязло в сила към момента на издаване на заповедта и то не може да породи своите правни последици върху правоотношението. В настоящия случай обаче органът се е позовал на утвърдено длъжностно разписание, което към момента на възстановяване на служителката на длъжността вече е породило своите правни последици, рефлектирали съответно и върху правната сфера на Стойчева. От друга страна, евентуалното недопускане на възстановен с влязло в сила решение на съда държавен служител да изпълнява съответната длъжност поражда правото му на обезщетение в размер на основната му заплата от деня, в който се е явил на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения (чл. 122, ал. 3 от ЗДСл.), но само по себе си не води до извод за незаконосъобразност на последваща заповед за прекратяване на служебното правоотношение. С представеното по делото длъжностно разписание се установява, че от 29.07.2013 г. в Министерство на здравеопазването е закрито звено "Пресцентър и връзки с обществеността", но е създадена Дирекция "Връзки с обществеността" с предвидени 5 щатни бройки, като длъжност "главен експерт" съществува в тази дирекция. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията определя понятието "Длъжност в администрацията" като нормативно определена позиция, която се заема по трудово или служебно правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В разглеждания случай не е представена нито длъжностна характеристика на длъжността "главен експерт" в новосъздадената дирекция "Връзки с обществеността", нито такава на "главен експерт" в звено "Пресцентър и връзки с обществеността", от които да се извърши проверка по отношение на функциите, които се изпълняват, задълженията и изискванията, за да се прецени дали жалбоподателката е следвало да бъде възстановена на тази длъжност или не отговаря на изпълняваните от нея функции, задължения и изисквания, като "главен експерт" в звено "Пресцентър и връзки с обществеността" и е налице реално съкращаване като фактическа предпоставка за прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С оглед изложеното необосновано е прието от тричленния състав, че писмените доказателства установяват релевантните за спора факти, като на практика не е изследван съществен за спора въпрос относно реалното съкращаване на позицията, която е заемала Стойчева преди първото й съкращение в министерството, макар и да е закрито звеното, в което я е осъществявала. Според петчленния състав само при наличие на тези относими писмени доказателства, чието сравняване може да бъде поставено като задача на съдебна експертиза, би могло да бъде установено по безспорен начин дали дейността, която е изпълнявала Стойчева в звено "Пресцентър и връзки с обществеността" е преминала в Дирекция "Връзки с обществеността" и дали е налице фактическата предпоставка за прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Предвид изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е неправилно (постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано), поради което следва да бъде отменено, като при наличие на хипотезата на чл. 222, ал. 2 от АПК трябва да се постанови връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. При този изход на главния спор, не следва да бъде уважавана и акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на съдебно-деловодни разноски, направени в касационната инстанция, като в допълнение към изложеното следва да се отбележи, че няма данни и да са реално заплатени такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,