Решение № 4267 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15284/2008 г.

Решение № 4267 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15284/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Морска администрация" - Варна при Изпълнителна агенция "Морска администрация" - София срещу решение № 1326 от 20.10.2008 г. по адм. дело № 789/2008 г. на Административен съд - Варна. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Андрей Кирилов Томов, чрез пълномощника си поддържа, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Варна е обявил за нищожно разпореждане, обективирано в писмо с изх. № 3596/24.07.2007 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" гр. Варна, с което е наредено на Андрей Кирилов Томов да премести притежавания от него плавателен съд от територията на пристанище Балчик в тридневен срок. Оспореният акт е подписан със запетая, като въпреки изричните указания на съда, административният орган не е представил доказателства за надлежно упълномощаване на лицето, което го е подписало за директор на Дирекция "Морска администрация" - Варна. При това положение съдът е счел, че процесното разпореждане, обективирано в писмо № 3596/24.07.2007 г. е издадено от некомпетентен административен орган. Този извод е основал на разпоредбата на чл. 362 от Кодекса на търговското корабоплаване, която предвижда, че компетентен да издаде разпореждане за преместване на плавателния съд, собственост на жалбоподателя, е изпълнителният директор на ИА "Морска администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. При липса на валидно упълномощаване на издателя на акта, съдът е приел, че разпореждането е нищожно и не следва да се прави преценка доколко при издаването му са спазени другите условия за законосъобразност на административните актове. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и е приложил точно материалния закон. Съгласно чл. 362 от КТК , изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или упълномощени от него длъжностни лица в рамките на своята компетентност издават разпореждания, които имат задължителен характер за всички корабопритежатели, членове на корабните екипажи, работници и служители в пристанищата и корабите, държавни и общински администрации, когато дейността им е свързана с търговското корабоплаване, както и за всяко лице, намиращо се в морските пространства на Република България, вътрешните водни пътища на Република България и другите водни пространства без контакт с морето, независимо от служебното им положение и гражданство. В случая, съдът, въз основа на данните по административната преписка, правилно е установил, че издателят на акта не е от кръга на лицата, очертани в цитираната разпоредба, както и, че липсват данни за упълномощаването му да изпълнява функциите на директор на дирекция "Морска администрация" при условията на заместване. Представената пред касационната инстанция заповед № 2147/27.11.2007 г., издадена от главния секретар на ИА "Морска администрация", с която на основание чл. 84 от ЗДСл е наредено във връзка с ползването на отпуск за временна неработоспособност от директора на Дирекция "Морска администрация" да бъде заместван Александър Първанов - началник отдел "Квалификация и регистрация на морски лица" в същата дирекция, не обуславя друг извод относно компетентността на издателя на процесното разпореждане. Правомощията на главния секретар са регламентирани в чл. 17 от УП на ИА "Морска администрация", като видно от същите е, че не разполага правото да възлага със заповед функции на заместване на длъжностни лица от агенцията. Таково правомощие има единствено изпълнителният директор на ИА "Морска администрация", по арг. от чл. 24 УП и чл. 84, ал. 2 от ЗДСл. На следващо място, трябва да се отбележи, че липсват доказателства към датата на издаване на акта - 24.07.2007 г. титулярът да е отсъствал, както и за надлежно оправомощен негов заместник. Ето защо, направеният извод от решаващия съд за нищожност на оспореното разпореждане поради издаването му от некомпетентен орган е правилен и обоснован. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,