Решение № 4331 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. 616 ЕООД, гр. Златоград, представлявано от управителя Е. К., подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. Печилкова от Адвокатска колегия - Смолян, срещу решение 98 от 23.01.2025 г., постановено по адм. дело 443/2024 г. от Административен съд Смолян. С него е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател, подадена против заповед 430/26.11.2024 г. на кмета на Община Златоград, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе от Е. 616 ЕООД, общински имот публична общинска собственост, с площ 86 кв. м., находящ се в югозападната имотна граница на ПП с идентификатор 31111.35.376 по КККР на гр. Златоград, за който е отреден УПИ XІII - Парк и обществено обслужване, кв. 46, гр. Златоград поради това, че дружеството държи имота без правно основание. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора не е изпълнено основното изискване на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), а именно по отношение на процесния имот е налице наемно правоотношение възникнало въз основа на договор 26 от 14.02.2019 год. сключен между кмета на община Златоград и настоящия касационен жалбоподател, поради което кметът не е разполагал с компетентност да издаде процесната заповед. По тези съображения, моли съда да постанови решение с което да отмени решението на първоинстанционния съд и отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на сторените разноски в двете. Касационният жалбоподател - Е. 616 ЕООД, гр. Златоград, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Ответникът кмета на община Златоград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Смолян е било образувано по жалба на настоящия касатор срещу заповед 430/26.11.2024 г. на кмета на община Златоград, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе от Е. 616 ЕООД, общински имот публична общинска собственост, с площ 86 кв. м., находящ се в югозападната имотна граница на ПП с идентификатор 31111.35.376 по КККР на гр. Златоград, за който е отреден УПИ XІII - Парк и обществено обслужване, кв. 46, гр. Златоград поради това, че дружеството държи имота без правно основание. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от кмета на община Златоград в съответствие с предоставените му с чл. 65, ал. 1 от ЗОС правомощия и произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е необходимата писмена форма и са налице изискуемите реквизити, съгласно чл. 59 от АПК. Съдът е приел и, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви относно изпълнените изисквания на чл. 26 и чл. 35 от АПК. По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът е приел, че в конкретната хипотеза, за да съответства на материалноправната разпоредба, оспорената заповед следва да е издадена при наличието на две предпоставки процесният имот да е общинска собственост и да се държи (ползва) от трето лице без правно основание. Първата предпоставка според съда е безспорно установена с оглед представения по делото Акт за публична общинска собственост /АПОС/ 2361 от 18.01.2024 г., вписан в Службата по вписванията гр. Златоград на 24.01.2024 г. Съдът е приел за безспорно установено, че договорът за наем 26 от 14.02.2019 г., сключен между Е. 616 ЕООД и кмета на община Златоград е прекратен от наемодателя едностранно на основание чл. 12 от договора за наем, във връзка с чл. 238 от Закона за задълженията и договорите, в което е посочено, че наемното правоотношение се счита за прекратено с изтичането на едномесечен срок от получаването на писмото. От известието за доставяне е видно, че писмото е получено от жалбоподателя на 07.08.2024 год. т. е. считано от 08.08.2024 г., наемното правоотношение е прекратено. Според съда с това основанието за държане на този имот е отпаднало и за административния орган, след даден срок за доброволно предаване, неизпълнено от жалбоподателя, е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОС да приложи административна мярка, позволена от закона - принудително изземване на имота. Изложеното е мотивирало Административен съд Смолян да обобщи, че след като безспорно е установено, че имотът е публична общинска собственост и е налице валидно изявление за едностранно прекратяване на договора за наем, при липсата на друго годно правно основание, което би могло да се противопостави на собственика, правилно административният орган е издал заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземването му от фактическия ползвател. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните с касационната жалба нарушения. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед, като издадена в съответствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Нормата предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява, че собствеността на общината върху изземвания имот е установена по безспорен начин. Единственото от значение в случая е разполага ли държателят на вещта с валидно правно основание за упражняване на това право, което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. При правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил верен извод, а именно, че наемният договор е прекратен едностранно от страна на наемодателя. Настоящият състав намира, че е налице валидно изявление, което води до едностранно прекратяване на наемното правоотношение с оглед представеното в това производство писмено предизвестие изх. 53-00-549/04.07.2024 г. от кмета на община Златоград. Това е така, защото на първо място са налице данни, че писмото е получено от жалбоподателя на 07.07.2024 г. На второ място следва да се посочи, че от съдържанието му може да се прави извод, че то има характер на едностранно предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение. При така установеното правилно Административен съд - Смолян е приел, че административният орган е приложил законосъобразно нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като безспорно е установено, че имотът е общинска собственост, държан и ползван от касационния жалбоподател без основание. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,