Решение № 9336 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2315/2017 г.

Решение № 9336 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2315/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. В. и С. Н. В. чрез техния пълномощник срещу решение № 8301/23.12.2016 г. по адм. д. № 6152/2016 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу отказ САГ16-УТОО-220/1/14.05.2016 г. на ответника, с което му отказано издаване на удостоверение за търпимост за едноетажна сграда с идентификатор 68134.4089.363.2, находящ се в УПИ III - 3511, 3513 от кв. 14 по плана на С. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че към момента на изграждането на строежа същият не отговаря на правилата и нормативите на ЗТСУ и ППЗТСУ /отм./ и че по сега действащия ПУП от 2014 г. строежът не отговаря на неговите предвиждания. Не се предвижда запазване на съществуващото застрояване, постройката не е с траен градоустройствен статут и не е узаконена по реда на § 184 ПРЗ ЗИДЗУТ. Според съда сградата е била такава с временен характер по чл. 120, ал. 1ППЗТСУ (отм.) и няма градоустройствен статут. Решението е необосновано. Изводът на съда, че сградата е временна постройка по смисъла на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ не се подкрепя от никакви доказателства и почива единствено на предположението на вещото лице, дадено в неговото заключение. Заключението е оспорено, поради което съдът е следвало да изясни този релевантен за спора въпрос, като назначи тройна съдебно-техническа експертиза. Строежът е изграден около 1979-1980 г. Съгласно § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, стоежът е търпим, ако е бил допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването им или по този закон. По делото е установено, че към момента на изграждането на процесния строеж за територията, в която попада същия не е имало одобрен подробен устройствен план. Има одобрен такъв през 1984 г. Строежът попада в квартал, отреден за "Жилищно строителство и комплексно обществено обслужване. По делото е представено и влязло в сила решение по адм. д. № 6549/2014 г. на Административен съд С.-град, в което за същия строеж са депозирани заключения на вещи лица в обратен смисъл. Според заключението на вещото лице пък, депозирано в открито съдебно заседание, същото е заявило, че сградата е допустим строеж по плана от 1975 г. и по плана от 1984 г., а същевременно е заявил, че строежът не е допустим към момента на изграждането му. При липсата на доказателства за статута на сградата като такава по чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) изводът на съда за липса на предпоставките по § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ е необоснован. В този смисъл настоящата инстанция не може да провери материалната законосъобразност на този извод, тъй като не е установено наличието или не временния статут на сградата, има ли действащ план към момента на изграждането й и какви са предвижданията на този план или други действащи впоследствие. В този аспект съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е изяснил този въпрос чрез назначаване на тройна експертиза. На второ място, не е изложил съображения с оглед противоречивото становище на вещото лице, коя констатация възприема и защо. По делото има данни- обстоятелствената част на оспорения административен акт, че има и действащ ОУП. В тази насока доказателства не са събирани-какви са предвижданията на ОУП, предвижда ли строителство като процесната сграда. На последно място, дали сградата се запазва по плана от 2014 г., ако това е действащият към момента ПУП, е обстоятелство, неотносимо към спора. Предпоставките за търпимост са други, изрично изброени от закона - допустимост по плана и съотвествие с правилата и нормативите за строителство. Дори и да не се запазва по действащия ПУП, строежът не може да бъде премахат като незаконен, ако е търпим. В тази насока е и горецитираното и влязло в сила съдебно решение. Премахването му на друго основание - при реализиране на предвиденото по плана мероприятие е неотносимо към спора. В този случай премахването би настъпило като последица от възникването на инвестиционна инициатива за предвидено ново застрояване съобразно застроителния план, засягащо тази заварена сграда. Предвид изложеното обжалваното решение е необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,