Решение № 3851 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 273/2018 г.

Решение № 3851 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 273/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Ф. Б. Т., ЛНЧ **********, гражданин на Ислямска република Иран, за отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение № 13 от 3.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10356/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение. В молбата се твърди, че с влязло в законна сила решение № 10649 от 28.08.2017 г. по адм. дело № 13294/2016 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 5403 от 26.07.2016 г. по адм. дело № 3817/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отменена заповед № ЗДМ-1331/15.09.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи (МВР) за прилагане на Ф. Б. Т. на принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане в страната" за срок от десет години. Твърди се още, че с решението на ВАС, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение на АССГ по адм. дело № 1401/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на Ф. Б. Т. срещу заповед УРИ № 5364з-275/18.01.2016 г. на директора на Дирекция "Миграция" за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция "Миграция". Искателят изрично сочи, че издаването на заповед УРИ № 5364з-275/18.01.2016 г. е било мотивирано с необходимостта да се осигурят условия за незабавното изпълнение на наложените със заповед № ЗДМ-1331/15.09.2008 г. принудителни мерки, а именно - да се създаде организация за осигуряване на транспортна връзка и билет. Предвид обезпечителния характер на заповедта от 2016 г. спрямо тази от 2008 г. и отмяната на последната с влязло в сила съдебно решение на касационната инстанция, следва, че по отношение на решение № 13 от 3.01.2017 г. по адм. дело № 10356/2016 г. на ВАС, са настъпили обстоятелствата по чл. 239, т. 3, предложение второ от АПК - същото е основано на заповед, която впоследствие е отменена. По тези съображения се иска отмяна на посоченото решение на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез процесуалния си представител ст. юрк. В. Ч., счита молбата за недопустима, алтернативно - неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и становище, депозирани пред съда съответно на 19.12.2017 г. и 28.12.2017. Моли за постановяване на решение в посочените смисъл. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК, отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 - от узнаването за решението. В настоящия случай като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 3, предложение второ от АПК, като се твърди, че с влязло в законна сила на 28.08.2017 г. решение на АССГ (потвърдено с решение на ВАС) е отменена заповед № ЗДМ-1331/15.09.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция", с оглед действието на която е било постановено и решение № 13 от 3.01.2017 г. по адм. дело № 10356/2016 г. по описа на ВАС. И. за отмяна е с входящ № 17410 на ВАС от 21.11.2017 г., от което следва, че същото е подадено в едногодишния срок от възникването на основанието за отмяна и в тримесечния срок от узнаването за основанието. Искането е подадено от надлежна страна съгласно чл. 238, ал. 1 от АПК - влязлото в законна сила решение на ВАС, чиято отмяна се иска, постановява неблагоприятен за искателя правен резултат, като потвърждава първоинстанционното съдебно решение, с което е отхвърлено негово оспорване срещу засягащ го административен акт. По тези съображения искането на Ф. Б. Т. се явява допустимо. Разгледано по същество, настоящият петчленен състав на ВАС го преценява като основателно. С решение № 13 от 3.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10356/2016 г. по описа на ВАС, седмо отделение е оставено в сила решение № 4923 от 12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1401/2016 г. по описа на АССГ. С последното е отхвърлена жалбата на Ф. Б. Т. срещу заповед УРИ№ 5364з-275/18.01.2016 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" при МВР, за принудителното настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ при Дирекция "Миграция". За да постанови този резултат, административният съд приел, че в процесния случай са били изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) относно постановяването на заповед УРИ № 5364з-275/18.01.2016 г. - наложена на жалбоподателя чужденец принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ ("принудително отвеждане до границата на Р. Б." със заповед № ЗДМ-1331/15.09.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция") и съществуваща реална опасност същият да се укрие. Така изяснените обстоятелства налагат извода, че преценката за законосъобразност на заповед УРИ № 5364з-275/18.01.2016 г. за настаняване на лицето в СДВНЧ е обусловена от установяването на предпоставката по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и/или т. 3 от ЗЧРБ относно налагането на визираните в разпоредбата принудителни административни мерки. В случая, спрямо Ф. Б. Т. със заповед № ЗДМ-1331/15.09.2008 г. е била приложена мярката по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". Съгласно чл. 239, т. 3, предложение второ от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. От данните по делото е видно, че решението на ВАС, чиято отмяна се иска, е било постановено във връзка и въз основа на заповед № ЗДМ-1331/15.09.2008 г. за прилагане на принудителни административни мерки, отчетена като необходимо реализирало се условие за вземане на решение за издаване на заповед за настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Същевременно в заповедта за принудително настаняване на Ф. Б. Т. в СДВНЧ изрично е посочено, че мярката се предприема във връзка с изпълнение на наложената принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". С решение на АССГ № 5403 от 26.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3817/2016 г., в сила от 28.08.2017 г. (потвърдено с решение на ВАС № 10649 от 28.08.2017 г. по адм. дело № 13294/2016 г.), е отменена заповед № ЗДМ-1331/15.09.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" за налагане на посочената принудителна административна мярка. С влизането в сила на постановения от съда отменителен резултат (а именно на 28.08.2017 г.) по отношение на мярката "принудително отвеждане до границата на Р. Б." се счита за възникнало и основанието по чл. 239, т. 3, предложение второ от АПК за отмяна на крайния съдебен акт, чийто резултат е бил непосредствено основан на заповедта, отменена впоследствие като незаконосъобразна. С оглед гореизложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че направеното искане за отмяна е основателно. Влязлото в законна сила съдебно решение № 13 от 3.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10356/2016 г. по описа на ВАС, седмо отделение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разглеждане по същество на касационната жалба против решение № 4923 от 12.07.2016 г. по адм. дело № 1401/2016 г. по описа на АССГ. При разглеждане на оспорването срещу първоинстанционното решение следва да се обсъди действието на отмяната на заповед № ЗДМ-1331/15.09.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" по отношение законността на издадената през 2016 г. заповед за принудително настаняване на Ф. Б. Т. в СДВНЧ и оттам - за правилността на първоинстанционното решение. При този изход на делото, заявеното от Ф. Б. Т. искане за присъждане на разноски за настоящото производство следва да бъде уважено, като Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи бъде осъдена да заплати в полза на искателя сумата от 10,00 лв. (десет лева), представляваща заплатена държавна такса за производството по отмяна пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,