Решение № 2957 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12927/2018 г.

Решение № 2957 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12927/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП против Решение № 5320 от 23.08.2018 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 4504/2017 г. по описа на съда, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване / АПВ/ № П-22221516226390-004-001/24.01.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение на Директора на Дирекция "ОДОП"- София № 479/31.03.2017 г. в частта, с която е извършено прихващане със сумата от 39 207. 76 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че е налице изискуемо публично вземане за лихви въз основа на решение № 86/28.04.2016 г. на Началника на Митница "Аерогара София", с което законосъобразно е прихванато подлежащото на възстановяване ДДС. Намира, че с посочения акт на митническия орган изрично е определено задължението за лихва, поради което необосновано съдът е приел, че размерът му е неконкретизиран. Сочи, че началният момент на дължимост на лихвите по всяко ЕАД е ясно определен, като по аргумент от чл. 201, т. 2 от Митническия кодекс на Общността, митническото задължение възниква от момента на подаване на митническата декларация, като това е и моментът, от който при забава се дължи лихва. В подкрепа на тезата си, че с оспореното АПВ законосъобразно е извършено прихващане със задължението за лихви в размер на 39 207. 76 лв. и подлежащия на възстановяване ДДС, излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на оспорването на процесното АПВ, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Музейко" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. По същество моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на АПВ № П-22221516226390-004-001/24.01.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение на Директора на Дирекция "ОДОП"- София № 479/31.03.2017 г. в частта, с която е извършено прихващане със сумата от 39 207. 76 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С Решение № 86/28.04.2016 г. на Началника на Митница "Аерогара София" са извършени корекции на митническата стойност на внесени стоки по двадесет брой ЕАД, като допълнително е определено вносно митническо задължение на основание чл. 201, § 1, б. "а" МК. Установени са размерите на митото и ДДС за доплащане, като са определени публични държавни вземания за досъбиране в размер на 20 629. 12 лв. мито и 248 652. 29 лв. ДДС. На 25.08.2016 г. в дирекция "Събиране" при ТД на НАП- София е постъпило писмо от митница "Аерогара София", към което е приложено горепосоченото решение. В писмото е посочено, че "Музейко" ЕООД не е заплатило дължимата лихва за просрочие на публични държавни вземания в размер на 39 209. 76 лв. съгласно Закона за лихви върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и Регламент № 952/13. Поскано е образуване на изпълнително дело и е посочена банковата сметка за превеждане на събраните суми. На 28.09.2016 г. е издаден АПВ № П-22221516163909-004-001 на орган по приходите при ТД на НАП- София, с който посочената в писмото на митническия орган сума за лихви в размер на 39 207. 76 лв. е прихваната с ДДС за възстановяване по СД на дружеството за д. п. м. 08.2016 г. При извършена справка в данъчно- осигурителната сметка на дружеството е установено, че 28.09.2016 г. "Музейко" ЕООД има изискуеми публични задължения в размер на 39 207. 76 лв., произтичащи от лихви, начислени във връзка с Решение № 86/2016 г. на Началника на Митница Аерогара София. След обжалване по административен ред, горепосоченият АПВ от 28.09.2016 г. е отменен от Директора на Дирекция "ОДОП". В хода на повторната проверка, органът по приходите е установил, че Решение № 86/2016 г. на Началника на Митница София е връчено на дружеството на 30.06.2016 г. и определените с него задължения за ДДС и мито са внесени същия ден. В писмо до ТД на НАП, митническият орган отново е посочил, че лихвите се начисляват върху главниците по всяко ЕАД от датата, следваща ЕАД- то до момента на пълното заплащане на задължението. При тези констатации органът по приходите е издал процесното АПВ, с който е отказал възстановяване на ДДС поради прихващане със задължението за лихви. След съпоставка на твърденията и възраженията на страните първоинстанционинят съд е приел, че въпросът за законосъобразното определяне на прихваното публично вземане за лихви не е предмет на спора. Счел е, че вземането за лихви не е изискуемо, тъй като не е определено по размер в решението на митническия орган, нито в друг акт с адресат дружеството. Поради това е приел, че за приходните органи не е налице годно изпълнително основание и публично вземане, което да бъде прихваното. По тези съображения съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения АПВ, с оглед на което е отменил същия и е върнал преписката на компетентния орган за издаване на нов акт съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Съобразно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. По аргумент от чл. 54, ал. 1 от същия закон, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение се поражда от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от Регламента постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който са събрани необходимите данни. Същият следва да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съобразно чл. 222, § 1, б. "а" от същия непосредствено приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" от МКО постановява, че когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. В случая, неправилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразното определяне на прихванатото публично вземане за лихви е ирелавантно за настоящия спор. Действително, органите по приходите не са компетентни да извършват контрол за законосъобразност на решението на митническия орган, но следва да съобразяват обективните предели, в които проявява своя стабилитет един административен акт. В необжалваното Решение № 86/2016 г. на Началника на Митница "Аерогара" не е посочен размерът на дължимите лихви върху определените публични държавни вземания за досъбиране, а заплащането на дължимото мито и ДДС от дружеството в деня на връчване на решението налага да се изследва въпроса възникнало ли е основание за начисляване и събиране на законната лихва и ако да- от кой момент. В тази връзка следва да се посочи, че с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, СЕС е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на акта, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1, "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. В т. 32 и ЗЗ от мотивите на решението изрично е посочено, че "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс, лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. " Разясненията на СЕС изрично сочат, че при осъщественото последващо вземане под отчет, длъжникът следва да бъде изрично уведомен за допълнително определените задължения и да му се предостави срок за доброволно плащане. Едва след неговото изтичане и липсата на изпълнение, той изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата главница. При безспорно установено плащане в деня на уведомяването и то на пълния размер на допълнително определените задължения, следва, че "Музейко" ЕООД не е изпаднал в забава и не дължи законна лихва в посочения в писмото на Началника на Митницата размер. Ето защо, не е налице изискуемо публично вземане, събирано от НАП, което да се прихване с подлежащия на възстановяване ДДС, поради което обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е незаконосъобразен. Достигайки до този краен извод, той е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените по делото разноски, възлизащи на сумата от 1 955. 83 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение след редуцирането на начисления ДДС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение