Решение № 10566 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2013 г.

Решение № 10566 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София срещу Решение № 300 от 14.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2170/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 20001001911/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София и в полза на "Балканска търговска къща" ООД, гр. София е присъдена сумата от 350 лв., представляваща осъществените по делото разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е инструктивен, поради което както РД, така и оспореният РА не са нищожни. В тази насока излага подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по материалната законосъобразност на акта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Балканска Търговска къща" ЕООД с писмен отговор оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд София-град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 20001001911/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 418/09.03.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП. За да обоснове извода си за нищожност на оспорения РА, съдът е приел следното: Заповедта за възлагане на ревизия е издадена от компетентен орган и е връчена на 04.12.2009 г., от който моментът е започнал да тече определеният тримесечен срок за завършването й. С последваща ЗВР от 02.03.2010 г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 04.04.2010 г., от която дата е започнал да тече 14-дневният срок за издаване на РД. Същият, съобразно посочената в него дата, е изготвен на 20.04.2010 г., като със Заповед за определяне на компетентен орган от 22.04.20102 г. е конкретизирано длъжностното лице, на което се делегират правомощия за издаване на РА. След като е установил, че в РД е описано процесуално действие от 05.05.2010 г. и е констатирал, че то е последващо спрямо посочената в РД датата на издаването му, решаващият състав е приел, че РД не е съставен на 20.04.2012 г. Поради това е счел, че той е нищожен като издаден при липса на компетентност по време, тъй като срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е преклузивен. Изводът за нищожност на РД е мотивирал заключението, че липсва основание за издаване на оспорения РА, с оглед на което той също е недействителен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно нормата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК, РД се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14-дни след изтичането на срока за извършване на ревизията, но този срок е инструктивен и с изтичането му не се изчерпва по време надлежно делегираната материална компетентност за издаването му. В своята практика Върховният административен съд многократно е имал поводи да посочи, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. Поради това неправилен е изводът на съда, че издаденият след срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК РД е нищожен. По аргумент от чл. 119, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и неговата законосъобразност не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а се преценява във връзка с основанията за законосъобразност на РА. При наличие на издадена от оправомощено лице ЗОКО, дори и да се приеме, че РД е издаден при липса на компетентност, то този извод би могъл да мотивира заключение за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и пороци във формата на РА, но не и заключение за липса на основание за издаването на РА. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за изясняване на спора от фактическа странна и произнасяне по материалната законосъобразност на обжалвания РА. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение