Решение № 6608 от 20.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение 1467/14.11.2022г., постановено по адм. дело 2181/2022г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт Р-03000322000002-091-001/29.06.2022 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение 178/12.09.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът "Олминс" ООД, гр. Варна, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за издаването на акта, но е в противоречие с материалния закон. Нормата на чл.177 от ЗДДС предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност от друго лице /доставчик/, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира при наличие на следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката; дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Според константната съдебна практика на ВАС /решения по адм. д. 13411/18 г.; 8964/19 г.; 6068/20 г. и др./, за обосноваване наличието на знание по смисъла на чл.177 /2/ ЗДДС е необходимо да бъдат установени обстоятелства, които да сочат, че действителните отношения между търговците /в казуса дължимостта е свързана със сделка с недв. имот между търговски дружества/ надхвърля рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател. Знанието се предполага при кумулативното осъществяване на предпоставките на чл.177 /3/ т.1 и 2 от закона, като приходните органи не са доказали наличието на същите /съгласно чл.170 /1/ АПК, вр. Пар.2 ДР ДОПК за тях е процесуалната тежест да установят предпоставките на отговорността по ал.3/. Правилно с оглед доказателствата по делото, съдът е приел, че за процесния период не е налице свързаност между доставчик и получател по смисъла на Пар.1 т.3 от ДР ДОПК и следва да се приеме липсата на субективния елемент по чл.177 ЗДДС, свързан с наличието на знание у получателя, че данъка няма да бъде внесен. Паричните средства по договора за покупко-продажба на недв. имот са преведени по банкова сметка на трето лице на основание постигната договореност /в нотариалният акт/ в полза на ипотекарен кредитор. Обоснован е извода на съда, че покупката на имот с тежест не е забранена от закона, като използвания в случая механизъм за плащане не предполага знание за това, че доставчика няма да заплати ДДС. Към момента на сделката продавачът е бил данъчно изряден /удостоверено е със съответните официални документи/, като и в самия нотариален акт за продажбата /пункт IV/ е записано изричното задължение за продавача да уреди самостоятелно възникналите от сключената сделка данъчни задължения. Цитираната и с касационната жалба съдебна практика на ВАС касае различни фактически установявания. По делото са налични доказателства, че не са налице и трайни търговски отношения между двете страни, изключая процесната продажба. От страна на касатора не са ангажирани и такива, че управителите на двете дружества са се познавали преди сделката, като същата е извършена чрез посредник - дружество, професионален брокер на недвижими имоти. В хипотезата на чл.177, ал. 2 от ЗДДС знанието у получателя следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин, като в процесния казус такова пълно и главно доказване от страна на органа по приходите не е осъществено. По изложените съображения, предвид липсата на допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 7 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списъка с разноски. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,