Решение № 13105 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2021 г.

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, подадена чрез председателя Е. Костадинов, срещу Решение 400/31.03.2021 г. по адм. дело 149/2021 г. на Административен съд - Варна, с коeто е прогласена нищожността на Решение 2-1885/03.11.2020 година на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по жалбата на М. Петев от гр. Варна. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата М. Петев не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е нищожен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното: С писмо от 03.09.2020 година председателят на Комисията е изискал от министъра на отбраната списък на лицата чл. 3, ал. 1, т.т. 15, 26 и 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА началникът и заместник-началниците на отбраната, командващият, заместник-командващият и началникът на щаба на Съвместно командване на силите, командирите, заместник-командирите и началниците на щабове на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили и на Военноморските сили, главните секретари, генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в администрацията на изпълнителната власт, други длъжности, които се заемат с акт на президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет или министър председателя. С писмо от 14.09.2020 година министърът на отбраната е изпратил списък на лицата по чл. 3, ал. 1, т.т. 15, 26 и 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Въз основа на документи от щатен служител, който е ръководил жалбоподателя, регистрационна бланка и съдържащите се в личното и работно дело [номер], картон обр. 1, приложени в административната преписка, с Решение 2-1885/03.11.2020 година на Комисията е установила и обявила принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА Държавна сигурност и Военното контраразузнаване доверено лице, агент. В решението е посочено, че лицето заема длъжността [дата Решението е връчено на жалбоподателя на 02.12.2020 година, поради което подадената на 14.12.2020 година жалба е в срока по чл. 149 от АПК, вр. чл. 29, ал. 6 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С Решения 2-1301/10.05.2018 година, връчено на жалбоподателя на 14.05.2018 година и 2-1550/29.01.2019 година, връчено на жалбоподателя на 31.01.2019 година Комисията е установила принадлежността на жалбоподателя към органите на Държавна сигурност и Военното контраразузнаване доверено лице, агент, въз основа на същите документи. От представените в административната преписка писмени доказателства не се установява Решение 2-1301/10.05.2018 година на Комисията, което е първо постановено, да е оспорено, поради което съдът приема, че същото представлява стабилен административен акт. С влязлото в сила решение Комисията е установила и обявила принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и в същото качество, поради което въпросът за принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е решен с влязъл в сила административен акт. Комисията има правомощието да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по смисъла на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв. Принадлежността на жалбоподателя е установена и обявена въз основа на едни и същи доказателства, в едни и същи служби и в едно и също качество. Както документите, така и установяването са идентични с посочените по горе две решения на Комисията. С оглед на горното съдът възприел тезата, че Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с второ и трето решение, обявяващо същата принадлежност към органите по чл. 1 на база същите доказателства. В оспореното решение посочените документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1, са идентични с тези, въз основа на които е взето Решение 2-1301/10.05.2018 година на Комисията, което не е оспорено и стабилитетът на административния акт, в обективните си и субективни предели, прави нищожно всяко последващо произнасяне на Комисията. Предвид горното постановеният административен акт е приет за нищожен от първоинстанционния съд, на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Върховният административен съд състав на трето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Действително, Комисията има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение на едно и също физическо лице, независимо от това, в какво качество по смисъла на закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от закона когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече Комисията се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА с предходно решение, в едно и също качество на сътрудничество и въз основа на едни и същи документи. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за валидност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на трето отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е и валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на трето отделение,