Решение № 14246 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 611/2014 г.

Решение № 14246 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 611/2014 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Виченция Костадинова Ангелова от гр. Пловдив, против решение № 2747/02.12.2013 г., постановено по адм. дело № 523/2013 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с което е отхвърлена нейната жалба против отказ на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) "Родопи", обективиран в писмо изх. № 380/13.02.2013 г. В останалата част, с която АС - Пловдив е оставил без разглеждане жалбата й срещу писмо изх. № 9401 - 49#3 от 04.02.2013 г. на зам. кмета на община "Родопи" - Пловдив и е прекратено производството по делото, определението е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. От изложеното в касационната жалба могат да се извлекат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че административният съд неправилно е потвърдил оспорения отказ на ОСЗ да им предостави исканата административна услуга, тъй като отговарял на изискванията, а именно да легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което съдът да отмени оспорения отказ и да задължи административния орган да предостави поисканата административна услуга. В откритото съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - началникът на Общинска служба по земеделие "Родопи"- гр. Пловдив, в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд -за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде оставено в сила. Ответникът - Заместник -кметът на община "Родопи"- гр. Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Топов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че обосновано и в съответствие с представените по делото доказателства съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа от извършване на административна услуга, предвид безспорно установеното по делото обстоятелство, че процесния имот не е нанесен в картата на възстановената собственост. Допълва доводите, че при наличие на вещно-правен спор, той следва да бъде разрешен в исково производство. Предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив в относимата за настоящото производство част е образувано по жалба на настоящата касаторка, подадена против отказ за издаване на скица на недвижим имот, дворно място от 833 кв. м., представляващ имот № 3 по плана на землище с. Златитрап, обективиран в писмо изх. № 380/13.02.2013 г. на началник ОСЗ - Родопи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу този отказ, като неоснователна. За да стигне до този извод първоинстанционният съд, след като съобразил представените по делото доказателства счел, че е налице спор за материално право между настоящия касатор и държавата по отношение на процесния имот, за който е отправено искането за издаване на скица. Съдът съобразил още, че процесният имот, за който жалбодателката изразява претенции за собственост, не е нанесен в КВС, откъдето извел извод, че скица за същия не може да се издаде. Този извод обосновал с разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, издадена от Министерството на земеделието и горите, Обн. ДВ. бр. 102 от 19 Ноември 2004 г., попр. ДВ. бр. 113 от 28 Декември 2004 г. Посочил още, че няма основание да се издаде скица от КВС на имота, тъй като за да бъде издадена тя, е необходимо самият имот вече да е отразен на тази карта, което условие в конкретния случай не е налице. Обосновал съображение, че горният извод не се разколебава от факта, че оспорващата разполага с документи за собственост, тъй като администрацията, при налично вписване в регистъра към КВС, не е компетентна да решава кой е собственик на имота. Приел, че случая е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред. Така постановеното решение е правилно. То е съобразено с материалния закон, предвид следното: С цел изясняване статута на процесния имот е назначена СТЕ, чието заключение е прието от съда, като неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че имотът попада извън регулацията на с. Златитрап, отразен е в КРП като контактен с границите на населеното място, но не е част от имотите, за които е установено отреждане с плана. Вещото лице е посочило, че и по предходния план процесният имот също е извън регулацията, отразен е като контактен, обозначен е с № 3 и е надписан като "нива". Направило извод, че процесният имот е част от имот № 022166 в землището на с. Златитрап, местност "Камиша", който имот е с площ 146,630 дка и с начин на трайно ползване "за ЖП-транспорт", като при всички актуализации на КВС през годините за този имот няма извършени промени, както и че за територията на процесния имот действащ ПУП е одобреният със Заповед № РД-02-14-2824/22.11.2012 г. на Зам.-министъра на МРРБ, публикувана в ДВ бр. 99 от 14.12.2012 г. Освен това от данните по делото и от заключението е видно, че процесният имот е записан на друго лице, поради което е правилен изводът на съда за наличие на спор за материално право върху имота. Противно на твърдяното в настоящата жалба, законосъобразно съдът е приел, че не е имало основание за издаване на скица на имота, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост /обн. ДВ. бр. 102 от 19 Ноември 2004 г., попр. ДВ. бр. 113 от 28 Декември 2004 г./, според която Общинската служба по земеделие и гори (сега Общинската служба по земеделие) по писмено искане на собствениците, съда или на други оправомощени органи и заинтересувани лица издава и заверява скици на поземлените имоти, които, съгласно ал. 2 на посочената разпоредба представляват копия от картата на възстановената собственост и отразяват състоянието на имота към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. Нормативно установеното изискване е лицето, което иска издаване на скицата, да е вписано в регистъра като собственик или като носител на ограничено вещно право върху имота към момента на издаването й, а в настоящия случай, както бе посочено по-горе, процесният имот е записан като собственост на друго лице в партидите на регистъра към картата на възстановената собственост. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение