Решение № 3578 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2015 г.

Решение № 3578 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Олимпия 08" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2786/5.12.2014 г. по адм. д. № 1280/2014 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 031302033/27.12.2013 г. на ТД на НАП-Варна в потвърдената при обжалването по административен ред част като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде допуснато събирането на писмени и гласни доказателства. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 031302033/27.12.2013 г. на ТД на НАП-Варна в потвърдената при обжалването по административен ред част, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 15 508,52 лв с лихви за периода м. 5 и 10.2009 г., м. 1, 4, 8 и 11.2010 г., м. 1, 2 и 4.2011 г. на основание чл. 68, ал. 1, и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките по фактурите на "Супер ойл комерс" ООД, "Гранд колей" ЕООД, "Лиси 09" ЕООД, "Фева" ЕООД и "Евроера" ЕООД не са реално осъществени. Съдът е изменил РА в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Супер ойл комерс" ООД като е установил задължение в размер 6304,43 лв. Корекцията е направена, тъй като според съда неправилно в РД фактура № 3185/7.12.2009 г. е вписана два пъти от ревизиращите органи. Твърдението за тази фактура на ответника е, че е отразена два пъти в дневника за покупки и по нея два пъти е ползван данъчен кредит, а не, че е допусната грешка в РД, както е приел административния съд, но поради липса на жалба в тази част решението е влязло в сила - за отмяна на РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 170,76 лв. Съдът не е изменил начислените лихви в тази част и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част изцяло. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда е основателно. Съдът не е дал указания на страните по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК, че следва да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до непопълване на делото с относими към спора доказателства. По делото има данни, че една от фактурите липсва и следва да бъде представена от жалбоподателя. В последното съдебно заседание, приключило в 10,07 ч. жалбоподателят не се е явил, а е представил молба с доказателствени искания в 10,18 ч с искане да бъде отменен ходът по същество и издадени съдебни удостоверения, за да се снабди с преписи от РА, съставени на доставчиците. В решението си съдът е приел, че констатациите в РА, съставени на доставчиците не са годни да установят осъществяване на спорните доставки. Изводът е необоснован, тъй като е направен без да са приложени по делото обсъжданите РА на доставчиците и без да са преценени като доказателство по делото. Съдът не е обсъдил приложеният РА за поправка на РА № 1403286/17.03.2014 г., в който са извършени корекции на задълженията по оспорения РА. Допуснатите съществени процесуални нарушения от съда са основание да се отмени решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 15 337,76 лв с начислените лихви като неправилно, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания на страните по чл. 171, ал. 4 от АПК и да събере поисканите от страните доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,