Решение № 6951 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12550/2009 г.

Решение № 6951 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12550/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Симеон Николов Симеонов срещу решение № 55 от 9.07.2009 г., постановено от Административен съд София - град, второ административно отделение, 32-ри състав по адм. д. № 1402/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспореният административен акт. Ответникът Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф" излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът кметът на СО - район "Панчарево" не взема становище. Заинтересованите страни не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-46-48 от 24.11.2008 г., издадена от кмета на СО - район "Панчарево". С оспорения административен акт за наследници на Никола Иванов Симеонов на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е признато правото да придобият собственост по отношение на 600 кв. м от имот пл. № 1547, кад. лист № Г-10-7-А по ПНИ на кадастрален район № 6111, местност "Терасите", землището на с. Герман, район Панчарево, Столична община. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този извод, съдът е приел, че административният орган се е произнесъл по молба, която е подадена след изтичане на преклузивния срок, в който ползвателят е следвало да заяви искането си за трансформиране на право на ползване в право на собственост. Съдът е приел, че признатите права не са заявени през 1992 г., тъй като изрично в оспорената заповед е посочено, че тя се постановява на основание молба от 6.06.2007 г. Освен на това основание, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като за тази местност през 2005 г. е одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти. След систематическо тълкуване на разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, съдът е приел, че след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти се преклудира възможността за трансформиране на право на ползване в право на собственост. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон и правните му изводи са необосновани. От писмените доказателства по приложената административна преписка се установява, че на Никола Иванов Симеонов е предоставено право на вечно и безплатно ползване на земя от горския фонд с площ от 796 кв. м на основание т. 9 и т. 11 от ПМС № 21/31.01.1963 г. този факт е безспорно установен от представеното по делото разрешително № Н-11 от 20.02.1967 г. С молба вх. № 72 от 2.06.1992 г. ползвателят е поискал да му бъде извършена оценка на имот от 796 кв. м, предоставен му за ползване по силата на нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ овощна градина с построена в имота сезонна постройка от 20 кв. м. Ползвателят е заявил права върху имота още с приемането на § 4а (обн., ДВ, бр. 28/1992 г.), като молбата му е следвало да бъде разгледана по тогавашния ред - съгласно § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 34/1992 г.), като бъде изготвена оценка на имота съобразно изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и размера на таксата в случаите на § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тази молба липсва произнасяне, оценка не е изготвена. При тези доказателства настоящият състав приема, че се касае за незавършена процедура за трансформация на право на ползване в право на собственост по реда на отменената редакция на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и тази незавършена процедура е само поради бездействие на администрацията. Ползвателят е подал искането си за оценяване и придобиване на имота в срок, но поради непроизнасянето на административния орган, такава не е направена, до момента на издаване на оспорената заповед. В този смисъл не могат да се споделят изводите на решаващият съд, че искане за признаване на правата на ползвателя не е подавано в преклузивния срок по § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Непроизнасянето на административния орган не може да има неблагоприятни последици за заявителя. Освен това, няма никаква пречка административният орган да се произнесе и след определения срок, тъй като по отношение на него сроковете са инструктивни. Мълчанието му в срока действително поражда право на засегнатата страна да обжалва мълчаливия отказ, но ако това не е сторено, няма пречка за произнасяне. Касае се за процесуални норми, които следва да намерят приложение и спрямо висящите производства, образувани преди приемането на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, предвид липсата на изричен текст, указващ по кой ред същите следва да бъдат приключени. Незаконосъобразни са изводите на решаващият съд, изведени при тълкуване на разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Извод, че след одобряване и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти няма възможност за издаване на заповед, с която да се признаят правата на ползвателите не може да се направи. Действително отделните административни процедури по устройство на териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са взаимно свързани и обусловени, но това съвсем не означава, че в случай като този, когато по вина на администрацията не е приключила процедура по трансформиране на право на ползване в право на собственост, следва да се преклудират правата на ползвателите. С разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично е предвидена възможност за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, поради което няма пречка след признаване на правото на ползвателя да придобие собственост този факт да намери отражение и в плана на новообразуваните имоти по реда на процедурата за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Настоящият състав не приема доводите на ответника Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф", че за ползвателя не са били налице всички кумулативни предпоставки за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост. По делото е установено, че в имота има сграда, която по характера си е извън изключващите хипотези на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съобразно заключението на приетата техническа експертиза сградата е изпълнена от метални конструкции върху бетонна основа и стени отвън с ламаринени листове, а отвътре с топлоизолация и фазерни плоскости. Покрита е с двускатна покривна конструкция с тава над помещенията от фазерни плоскости, а отгоре покрита с ламарина. По делото има писмени доказателства за подадена декларация за извършен незаконен строеж от 19.10.1979 г., поради което следва да се приеме, че сградата е построена преди 1.03.1991 г. При това положение настоящият състав приема, че са налице всички кумулативни предпоставки за признаване на правото на ползвателя да придобие собственост. Като е отменил заповедта, с която това право и било признато, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,