Решение № 5247 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 318/2012 г.

Решение № 5247 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 318/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Татяна Костадинова Михайлова, гр. Варна, чрез проц. си представител адв. Кремена Маринова против Решение № 2688/14.11.2011 г., постановено по адм. д. № 2250/2010 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Татяна Михайлова против Решение № 1732-13 на ОбС Варна по протокол № 17/13, 14.10.2009 г. и последващо Решение № 1809-2 на ОбС Варна по протокол № 18/13.11.2009 г. за одобряване ПУП - ПУР на СО "Ален мак" - Община варна в частта, засягаща собствения на жалбоподателката имот с идентификатор 10135.2515.94. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията по назначените и приети, неоспорени СТЕ - основна и допълнителна, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Основните доводи на касаторката са, че с процесния план се засягат съществуваща в имота й сграда и частен водопровод, обслужващ имота. От доказателствата безспорно е установено, че се касае до незаконно изградени обекти, които не следва да бъдат съобразени при разработката на плана - арг. § 21 ЗР ЗУТ. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд и относно незадължителния характер на техническото задание. Процесният ПРЗ не е приет, не съществува в правния мир и това само по себе си обуславя правен извод за незадължителността му спрямо бъдещи устройствени предвиждания и разработки, касателно териториалния му обхват. Не с второстепенно значение в тази връзка е и конкретизацията в нормата на чл. 125, ал. 2 ЗУТ досежно задължителните изисквания, които регламентира техническото задание, а именно - териториален обхват, срокове и етапи за изработване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав