Решение № 11209 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5718/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Варна ВИП пропърти ООД, представено от адв. Бонев, срещу решение 244/27.02.2023 г. на Административен съд Варна по адм. д. 1291/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ МД-РА-002/24.11.2020 г., издаден от длъжностни лица с функциите на органи по приходите от звеното за местни приходи на община Варна. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на първостепенния съд за издаване на РА от компетентни органи по приходите. Ревокира оплакването си от първоинстанционната жалба, че при издаването на РА е участвало длъжностно лице с качеството ръководител на звеното за местни приходи, което при действието на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на ТД на НАП, а това изключва компетентността му за издаване на РА. Иска отмяна на решението и прогласяване на нищожността на РА. Ответникът по касация кметът на община Варна, чрез повереник заявява позиция за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорването пред Адм. съд Варна Варна ВИП пропърти ООД е поискало обявяването на нищожност на РА, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за отчетни периоди 2015 2019 г. в размери съответно общо 14 027.38 лева и общо 24 526.28 лева с лихви за забава съответно общо 4 211.57 лева и общо 7 879.80 лева. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването. Съдът е изследвал източника на правомощията на всяко от участвалите в ревизионното производство длъжностни лица от общинската администрация. По установяванията му ревизията е възложена от Ю. Пасева, която е определена за компетентен орган по чл. 112 и чл. 113 ДОПК със заповед МД-ПО-05/17.03.2020 г. Ревизиращият екип по ЗВР включва лица на длъжност главен инспектор КРД, която е в обхвата на заповед 2888/15.07.2019 г. за определяне за органи по приходите на длъжностни лица от общинската администрация. Със заповед от 03.07.2020 г. на кмета на общината било наредено единият от членовете на ревизиращия екип да работи по вътрешно съвместителство на длъжността директор на Дирекция Местни данъци. РА бил издаден от органа възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. По решаващите изводи на съда съвместяването от длъжностното лице, подписало РА като орган, възложил ревизията и на функциите на ръководител на звеното за местни приходи към датата на издаване на РА не води до недействителност на утежняващия административен акт, доколкото не са загубени правомощията по основното служебно правоотношение. Компетентността на другото лице от състава на органите издали акта не била спорна. Решението е правилно. Съобразено с правилото на чл. 149, ал. 5 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е ограничаването от първостепенния съд на предмета на съдебния контрол до основанията за нищожност на РА /арг. и от чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК/. Неоснователен е доводът за правното значение на съвместяването от участвалото в състава на органите по приходите, издали РА, длъжностно лице на функциите по възлагане на ревизии и качеството ръководител на звеното за местни приходи с оглед основанието за това съвместяване. При вътрешното съвместителство по чл. 16, ал. 1 ЗДСл държавният служител съхранява правата и задълженията по основното служебно правоотношение, но за него възникват и тези, следващи от допълнителното правоотношение. Аргумент за това е правилото на чл. 16, ал. 3 ЗДСл за получаване от работещия по вътрешно съвместителство държавен служител наред със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата на незаетата длъжност /която съвместява/. Разширяването на основание вътрешно съвместителство на публичните функции на длъжностното лице от общинската администрация не е довело до изключването му от кръга на лицата по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ с правомощия на органи по приходите, нито от кръга на тези по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, оправомощени да възлагат ревизии. Като орган възложил ревизията, а не като ръководител на звеното за местни приходи с функциите на териториален директор на НАП, М. Канзафирова е легитимирана за страна в административния процес и участието ѝ в състава на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК не опорочава акта. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на община Варна /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се следват деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 4 701.60 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение