Решение № 17477 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2441/2018 г.

Решение № 17477 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2441/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, чрез юрисконсулт Йовков, срещу Решение № 11 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 778/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и моли да бъде постановено ново по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу негово уведомително писмо. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Минчев, понастоящем в Затвора [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Ципорков в писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че следва да бъде потвърдено съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и решението му е необосновано. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по жалба на К. Минчев, понастоящем в Затвора [населено място], против уведомително писмо рег. № 9194 от 21.09.2017 г., издадено от главния директор на ГД "ИН", с коeто на основание т. 51 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в места за лишаване от свобода му е отказано записване като ученик в СОУ към Затвора Ловеч. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил жалбата на К. Минчев, отменил е оспореното пред него уведомително писмо, с което е отказано включване на жалбоподателя в учебна дейност и е изпратил преписката на главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за ново произнасяне по искането, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният отказ е немотивиран и постановен при неправилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, при което е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗИНЗС, в местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп. Лишените от свобода до 16-годишна възраст подлежат на задължително обучение в училищата към местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 162, ал. 2 ЗИНЗС, лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст, се обучават в училищата по ал. 1 по тяхно желание. Образованието, обучението и квалификацията на лишените от свобода е регламентирано и в правилника за прилагане на закона. В чл. 133, ал. 1 ППЗИНЗС е посочено, че лишените от свобода имат право да участват в общообразователното, професионално и социално обучение и ограмотителни курсове. Лишените от свобода, съгласно същия правилник, се включват в организираните образователни и квалификационни дейности в съответното място за лишаване от свобода, където са настанени с изменението от 2017 г. на Правилника. Изключение правят случаите, когато учебното заведение не предлага съответната образователна степен или професионална квалификация. Следва да се има предвид, че участието на лишените от свобода в образователни дейности и курсове за ограмотяване, се зачита за намаляване срока на наказанието. Съгласно чл. 133, ал. 2 ППЗИНЗС, с участието си в образователните дейности, лишените от свобода могат да получат или да повишат съответната образователна степен. Целта на закона е да се повиши придобитата образователна степен от страна на лишеният от свобода, който не я е завършил, независимо от причината за това. Следователно, според тази нормативна регламентация, посещаването на образователните дейности организирани в местата за лишаване от свобода е придобиването или повишаването на образователната степен, придобита от лишеният от свобода с цел подготовката му за интеграция в обществото, след изтърпяването на наложеното наказание. В случая, съдът обосновано е приел, че правната регламентация за изпълнение на наказанията и задържането под стража, не предвижда ограничение на правото на образование, посочено в чл. 53 от Конституцията на Република България, което гласи, че всеки има право на образование. От тълкуването на горепосочените разпоредби следва, че образованието на лишените от свобода, които не са навършили 16-годишна възраст е задължително, независимо от обстоятелството, дали те са изразили воля или не за това, но това не означава, че ако лишеният от свобода е навършил 16-годишна възраст, може да му се откаже, при изявено от негова страна желание, достъп до образователна дейност само на основание, че не подлежи на задължително обучение, както обосновано е приел първоинстанционния съд. На следващо място, като основание за отказът е посочена разпоредбата на т. 51 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в места за лишаване от свобода (Правилата), според която на лишените от свобода, които са навършили 16-годишна възраст, може да им бъде отказано включване в учебна дейност, съгласно действащата нормативна уредба в Република България, според която те не подлежат на задължително обучение. В т. 50 от Правилата е посочено, че отказалото се от образование лице може да заяви желанието си за включване в учебна дейност, съгласно посочените условия и ред, като за уважаването му се вземат предвид причините за предходния отказ или отстраняване, поведението и мотивацията, както и всички факти и обстоятелства, касаещи вземане на решение, вкл. наличието на системни нарушения на училищната дисциплина и установените правила и норми в местата за лишаване от свобода, възникването на психологическа несъвместимост, конфликти с учители/служители или осъдени, обвиняеми и подсъдими, или наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, безопасността и сигурността в местата за лишаване от свобода. В случая административния акт се основава на приетото, че лишеният от свобода К. Минчев на 21.10.2008 г. е бил преведен от Затвора гр. Пазарджик в Затвора гр. Ловеч и е включен в учебна дейност през учебната 2008/2009 г. в СОУ "Димитър Митев" в Затвора гр. Ловеч. След няколко поредни молби от негова страна, вкл. и до Министерството на правосъдието, и категоричен отказ да продължи образованието си, на 28.09.2009 г. е преведен в Затвора гр. Стара Загора. Тези правила не дерогират даденото от закона право на образование, още повече, че искането, по което е постановен оспореният пред съда отказ е направено значително време след посочените в него обстоятелства и както правилно е приел първоинстанционния съд не е налице мотивиране на оспорения административен акт съгласно посочените изисквания, въведени от самия орган. По изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение