Решение № 10118 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2020 г.

Решение № 10118 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Сливен против решение № 267 от 12.12.2019 г. по адм. дело № 194/2019 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019 г., издадена от началника на РДНСК- Югоизточен район (РДНСК- Югоизточен район е закрита с Устройствения правилник на ДНСК, приет с ПМС 127/22.05.2019 г.), с която е наредено премахване на незаконен строеж: "Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2", находящ се в ПИ с идентификатор 67338.406.210 и ПИ с идентификатор 67338.406.590 по КККР на гр. Сливен, кв. 69 по ПУП на гр. Сливен, м. "Орта синур", селищно образувание "Изгрев", вилна зона на гр. Сливен. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от събраните доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като излага съображения по всеки от касационните доводи. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "Водно сдружение - Войнишко кладенче-3" срещу заповедта за премахване на строежа да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Водно сдружение – Войнишко кладенче-3", гр. Сливен оспорва касационната жалба. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила, като на сдружението се присъдят направените по делото разноски. Ответниците: община Сливен, "Екоинженеринг РМ" ЕООД, гр. София и "Геостройкомплект" ЕООД, гр. Хасково не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд Сливен е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материалния закон и събраните доказателства. Разпоредбите на чл. 170 АПК, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, не са изпълнени и на страните не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин тежестта на доказване в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК и решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства за статута на строежа съгласно действащите към момента на изграждането на съоръжението подробни градоустройствени планове, както и за съответствието му със сега действащия подробен устройствен план. В заключението на допусната от съда съдебно- техническа експертиза горните обстоятелства не са изяснени, въпреки че същите имат съществено значение за определяне на строежа като търпим съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, приложим с оглед времето на извършване на строителството. Освен това в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не са обсъдени всички доводи на ответника. Възраженията на административния орган, че строежът не съответства на действащия ПУП, тъй като част от водоснабдителното съоръжение попада в терен, отреден за улица, не са разгледани от съда и за тяхната неоснователност съображения не са изложени. Липсват и мотиви за причините, поради които съдът приема, че строежът е допустим по действалите към момента на извършването му подробни градоустройствени планове, а и по сега действащия ПУП. В тази част изводът на съда е декларативен и се основава на безкритичното възприемане на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза (отговор на въпрос № 4), въпреки че въпросът е правен и по него съдът следва да изложи самостоятелни съображения. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с цитираните процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това че изводът за несъответствие на заповедта с материалния закон е направен, без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Липсата на мотиви относно преценката на съдебния състав, че строежът е търпим, е пречка да се провери правилността на съдебния акт. В случая допуснатите от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели до необоснованост на съдебния акт и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Заключението на съда за търпимост на строежа съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е направено без доказателства в този смисъл. Според цитирания текст, за да е търпим и да не подлежи на премахване, строежът следва да отговаря на с няколко кумулативни условия, а именно: да е построен до 7.04.1987 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива. В случая изводът на съда за търпимост на строежа е направен без доказателства, установяващи наличието на изброените по-горе предпоставки, тъй като не са събрани такива за допустимостта на строежа по действалия към момента на изграждането му подробен градоустройствен план и за съответствието му с действащия ПУП. Заключението на съдебния състав за наличие на основания за отмяна на заповед поради противоречие с материалния закон, също е неправилно. В случая поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила по делото не е установено, че материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ са изпълнени и строежът следва да се определи като търпим по смисъла на цитирания текст. Ето защо изводите на съдебния състав, че строежът е търпим и не подлежи на премахване, поради което издадената в обратния смисъл заповед следва да бъде отменена, са направени в противоречие с цитираната по- горе материалноправна разпоредба. Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това и на основание чл. 209, т. 3 АПК оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК с оглед необходимостта от събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато на Административен съд - Сливен за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения като разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл. 170 АПК, да осигури възможност на страните да ангажират доказателства и ако е необходимо да прояви процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства, включително чрез използване на специални знания. След събиране, преценка и обсъждане на всички доказателства, съдебният състав следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,