Решение № 10084 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2012 г.

Решение № 10084 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Парис" ЕООД, представлявано от управителя Драган Петров Цанков, чрез пълномощника адв. Демерджиев, против Решение № 2102/11.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1486/2011 по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 261005012/28.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 377/12.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установения корпоративен данък за 2009 г. в размер на 1 178.12 лв. ведно с начислените лихви на стойност 111.25 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Стоянов, оспорва жалбата в писмено възражение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 261005012/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 377/12.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството в посока увеличение със сумата 11 781.25 лв. и допълнително установения в резултат на това корпоративен данък за 2009 г. в размер на 1 178.12 лв. ведно с начислените лихви на стойност 111.25 лв. За да отхвърли жалбата на "Парис" ЕООД, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение са описани подробно установената в ревизионното производство фактическа обстановка, допълнително представените в съдебната фаза на спора писмени доказателства, както и заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, въз основа на които съдът е изградил изводите си за цялостна правилност и законосъобразност на констатациите на органите по приходите. Конкретно, съдът е приел за установено по безспорен начин, че фискалните касови бележки, прикрепени към всяка една от процесните шест броя фактури, издадени от всеки един от двамата доставчици през 2009 г., са от фискални устройства, които не са регистрирани по реда на Наредба № Н-18/2006 г., което като резултат има за последица неизпълнение на визираното задължение за издаването й и разходите не следва да се признават за данъчни цели. По- нататък в мотивите си съдът е обсъдил като безспорни и следните обстоятелства: придобиването на стоките по процесните фактури, както и наличието на издадени към тях фискални бележки, но с номера на ФП и ФУ, различни от тези на регистрираните на имената на самите доставчици; осчетоводяването на част от материалите като разход и отразяването им във финансовия резултат за 2009 г., както и неосчетоводяването като разход на материали на стойност 55 472 лв., също закупени през 2009 г., които не са участвали при формирането на счетоводния финансов резултат. В тази връзка и като е релевирал предписанията на нормите на чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО, съдът е формирал извода, че за да бъде признат даден разход за целите на данъчното облагане по реда на ЗКПО, той следва да бъде удостоверен не само посредством надлежно съставен първичен счетоводен документ, но и с фискален бон или касова бележка от кочан. След като в процесния случай приложените фискални бонове са издадени от финансови устройства, различни от регистрираните на двамата доставчика, то това е в противоречие с изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., чл. 118, ал. 1 и 2 ЗДДС и чл. 10, ал. 4 ЗКПО. С изложените съображения административният съд е мотивирал извода си, че с РА законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 4 ЗКПО е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество в посока увеличение. Настоящият състав на касационната намира за основателно оплакването в жалбата, че с постановеното решение не е даден отговор на едно от основните възражения на ревизираното дружество, поддържано от него в първоинстанционното производство, което действително има значение за правилното решаване на настоящия спор. Жалбоподателят- касатор в настоящото производство, е поддържал тезата, поддържа я и в рамките на настоящата фаза на спора, че от съществено значение за разрешаване на конкретния спор е да се даде отговор на следните въпроси: 1. дали процесните фактури са придружени с фискални касови бележки от фискално устройство, респективно налице ли е документална обоснованост на стопанските операции по смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗКПО и 2. дали закупените материали по процесните шест броя фактури са изписани и осчетоводени като разход, респективно са намерили отражение при формиране на счетоводния финансов резултат за 2009 г. ВАС намира, че така поддържаното от касатора е основателно, като в мотивите си решаващият съд е дал отговор само на първия от двата очертани по- горе аспекта на спора. Този отговор е правилен, като съображенията за това са следните: Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора за неправилност на споделената от административния съд теза на органите по приходите, че нарушенията на съконтрахентите на "Парис" ЕООД по отношение на издадените фискални бонове, не следва да влачат неблагоприятни последици за него. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно принципа за документална обоснованост, регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция, като съгласно ал. 4 данъчнозадължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите. В този смисъл първоинстанционният съд е направил обоснования извод, че наличието на фискална касова бележка, издадени от нерегистрирани в ТД на НАП фискални устройства, по принцип може да бъде основание за непризнаване на счетоводния резултат за данъчни цели. Необосновано, обаче, съдът е формирал решаващите си изводи, като не е отчел същината на установеното с изслушаното по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза. Съдът формално е посочил, че заключението на вещото лице е съответстващо на приобщения доказателствен материал и следва да бъде кредитирано, но по същество не е сторил това. Последното е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Според експертното становище материали на стойност 55 472 лв., закупени по процесните фактури, не са осчетоводени като разход за годината и осчетоводяването им не е дало отражение при формирането на счетоводния финансов резултат за 2009 г. Както основателно твърди касатора, след като от неоспореното заключение се установява стойност на изписаните разходи за 2009 г. -строителни материали- в размер на сумата 1587.49 лв., то останалите материали на стойност 55 472 лв., закупени по изследваните фактури от 2009 г., осчетоводени по дебита на сметка 302 "Материали" не могат да бъдат приети за осчетоводени като разход за годината. Това е така, тъй като осчетоводяването им не е дало отражение на счетоводния финансов резултат за 2009 г. Или, единствено със сумата 1 587.49 лв. осчетоводен разход, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО следва да се увеличи финансовия резултат на ревизираното дружество. По изложените съображения настоящият състав намира, че извършеното преобразуване на финансовия резултат на "Парис" ЕООД в посока увеличение за разликата над сумата 1 587.49 лв. до сумата 11 781.25 лв. се явява незаконосъобразно. В резултат на това и след извършване на съответните преизчисления, настоящият състав намира, че с РА неправилно е определен като дължим корпоративен данък в размер над сумата 33.71 лв. до посочения в акта размер на дължимия данък от 1 178.12 лв. За разликата над определения като дължим корпоративен данък от 33.71 лв. РА следва да бъде отменен. Отмяна на РА се дължи и по отношение на допълнително начислените лихви над сумата 3.18 лв. до определените с РА лихви в размер на 111.25 лв. Предвид гореизложеното, съдебното решение следва да бъде отменено в частите си, с които е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в горепосочените му части. В останалата си част процесния РА, като законосъобразен, следва да бъде потвърден, респективно- на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в частта на присъдените разноски на Дирекция "ОДОП"- Пловдив. С настоящия съдебен акт приходната администрация следва да бъде осъдена да заплати на "Парис" ЕООД сумата 1 571.75 лв. - разноски по компенсация, съобразно уважената част от жалбата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение