Решение № 14383 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9660/2011 г.

Решение № 14383 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9660/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) срещу решение № 2327 от 13.05.2011 г., постановено по адм. дело № 7002/2010 г. от Административен съд София-град, с което е обявено за нищожно негово решение № РД-16-45/26.04.2010 г. в частта му по т. 2, с която е установено извършване на нарушения по чл. 10, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси (ЗПРКИ). По наведени подробно в касационната жалба доводи моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, вместо което постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Куманов срещу посочения по-горе административен акт. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като законосъобразно и претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожно Решение № РД-16-45/26.04.2010 г. на Изпълнителния директор на ИАНМСП, в частта му по т. 2, с която е установено по отношение на Александър Куманов, че е извършил нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗПРКИ и чл. 40 от с. з., като предложил за това да бъдат наложени на Куманов предвидените в закона административни наказания. Съдът е събрали всички относими към предмета на спора обстоятелства и правилно е изяснил фактическата обстановка. Извъдените правни изводи въз основа на същата са законосъобразни. Правилно в обжалваното решение е прието, че възприемайки доклада на Комисията, извършила проверката за конфликт на интереси за установени нарушения по чл. 10, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗПУКИ Изпълнителният директор на ИАНМСП е постановил акт извън материалната компетентност предоставена му от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗПУКИ (редакция ДВ, 101 от 18.12.2009, действала към момента постановяване на акта) извън случаите по чл. 27 и чл. 27а ЗПРКИ органът може да установи с мотивирано решение наличието или липсата на конфликт на интереси. Налагането на наказания за нарушения по този закон са от компетентност единствено на съда, както правилно е посочено в обжалваното решение. Наведените доводи в касационната жалба по същество представляват твърдения за материално законосъобразност на акта по същество са неотносими към предмета на настоящето дело и са били относими в производството по оспорване на административния акт. Правилно съдът е посочил, че при установената нищожност на административния акт, като издаден от орган, който не притежава компетентност за това, не е необходимо да бъдат обсъждани останалите наведени доводи за незаконосъобразност на акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,