Решение № 10924 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8150/2015 г.

Решение № 10924 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8150/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 3167 от 7.05.2015 г., постановено по адм. д. № 11376/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Прокуратурата на Р. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - С. Б. К. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя решение № Ж-746/27.10.2014 г. на КЗЛД, с което жалбата на С. Б. К. срещу Прокуратурата на Р. Б. е обявена за основателна, отменя т. 2 на решение № 2766/14.05.2014 г. на зам.-главния прокурор, с която е оставено без уважение искането на Киров с правно основание чл. 28а Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) - за заличаване, коригиране или блокиране на личните му данни; на Прокуратурата на Р. Б. е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 28а ЗЗЛД; отменя мълчалив отказ на Главния прокурор по заявление на Киров по чл. 28 ЗЗЛД и на Прокуратурата на Р. Б. налага имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 28 ЗЗЛД. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е постановен в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че Прокуратурата на Р. Б. не е допуснала нарушение на чл. 28 и чл. 28а ЗЗЛД. По делото е установено, че със заявление от 1.04.2014 г. С. Б. К. иска от Прокуратурата на Р. Б. информация дали отнасящите се до него данни във връзка с разследване по прокурорска преписка № 11369/2011 г. по описа на СГП се обработват и на какво основание, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват, както и всяка налична информация за техния източник. Със заявлението е направено и искане отнасящите се до заявителя данни и личните му данни да бъдат заличени и да бъдат уведомени за това третите лица, на които са били разкрити. На 16.04.2014 г., на основание чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД, администраторът на лични данни удължава срока за произнасяне, за което заявителят е уведомен, като по делото не са приложени доказателства, кога последният получава уведомлението за удължаване на срока. На 14.05.2014 г. Зам.-главният прокурор постановява решение, като е написано и писмо, с които заявителят се уведомява, че личните му данни са обработвани единствено в рамките и за целите на наказателното производство по прокурорска преписка № 11369/2011 г. по описа на СГП, по което същият е бил привлечен като обвиняем, като личните данни не са предоставяни на друг администратор на лични данни или на трети лица. Посочено е, че личните данни са обработвани на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД, както и че не са налице основания за заличаване, коригиране или блокиране на личните данни на заявителя, както и за уведомяване на трети лица. При тези факти правилно съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 28 вр. чл. 32, ал. 1, 2 и 3 ЗЗЛД, както и че неправилно КЗЛД приема, че обработването на личните данни на С. К. чрез съхраняването им е в противоречие с чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД. В случая личните данни се обработват на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД, а именно обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. По безспорен начин по делото е установено, че Киров е бил привлечен като обвиняем, като впоследствие наказателното производство спрямо него е прекратено. Прекратяването на наказателното производство в досъдебното производство не е извършено с влязъл в сила акт. Наказателното преследване за престъпление по НК се изключва с изтичане на предвидения в чл. 80 НК давностен срок, в рамките на който може да се предприеме наказателно преследване. В този смисъл личните данни се съхраняват с оглед образуване на ново производство по реда на НПК, като срокът за съхранението им е предвиден в Номенклатурата на делата на Прокуратурата на Р. Б., утвърдена от Главния прокурор и директора на Централен държавен архив. В тази връзка неправилно КЗЛД приема, че от номенклатурата на делата не може да се установи какъв е срокът за съхранение на конкретната прокурорска преписка, както и че указанията по прилагането й се базират на нормативни актове, които отдавна са отменени. Напротив в указанията са цитирани Законът за съдебната власт, Законът за защита на класифицираната информация, Законът за специалните разузнавателни средства, които са действащи, а съгласно изискванията на Номенклатурата на делата на Прокуратурата на Р. Б. срокът за съхранение на постановления за прекратяване на наказателни производства - следствия, дознания, бързи производства е 10 години - Надзор на досъдебното производство 07-02 от номенклатурата. Следователно срокът за съхранение на личните данни на Киров не е изтекъл, поради което не са налице и основания за заличаване на личните му данни. Ето защо правилно съдът приема, че са налице нормативно установени задължения за прокуратурата относно подлежащите на съхранение документи и срока за тяхното запазване не е изтекъл. Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице нарушение на чл. 32, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗЛД, съгласно който в случаите по чл. 28, ал. 1 администраторът на лични данни или изрично оправомощено от него лице разглежда заявлението по чл. 29 и се произнася в 14-дневен срок от неговото подаване, като този срок може да бъде удължен от администратора до 30 дни в случаите по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2. Фактът, че срокът е удължен с един ден закъснение не води до извод за допуснато нарушение, тъй като сроковете за постановяване на административните актове са инструктивни, а решението по подаденото заявление е постановено в законоустановения продължен срок. Доводът на касатора, че удължаването на срока следва да се счита от датата на подаване на заявлението не намира опора в закона. По смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД срокът се удължава до тридесет дни с решение на администратора, като общото правило е, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Следва да се отбележи, че установеното от КЗЛД нарушение, изразяващо се в това, че на 14.05.2014 г. (датата на постановяването на решението на зам. главния прокурор) неправомерно е отказано на Киров заличаване на свързаните с него лични данни, съдържащи се в прокурорска преписка № 11369/2011 г. по описа на СГП и в тази връзка отмяната на т. 2 от решение № 2766/14.05.2014 г. на зам.-главния прокурор е извън правомощията на комисията. Това се отнася и за второто нарушение, а именно, че към 08.05.2014 г. е налице мълчалив отказ по отношение на искане с правно основание чл. 28 ЗЗЛД като неговата отмяна също е извън правомощията на комисията. Последните са регламентирани в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, съгласно който комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Извън правомощията на комисията е да отменя постановени от администратора на лични данни административни актове в т.ч. и мълчаливи или изрични откази за заличаване на лични данни. Това нарушение е съществено и обосновава нищожност на оспорения административен акт, но като се има предвид, че първоинстанционния съд приема същия за унищожаем и го отменя, както и последиците при нищожност и унищожаемост, то съдебното решение не следва да се отменя. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Комисията за защита на личните данни да заплати на Прокуратурата на Р. Б. сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,