Решение № 4513 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2016 г.

Решение № 4513 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Х. В. против решение № 234 от 12.01.2016 г. по адм. дело № 7566/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на В. против заповед № РД-16-С-0092/10.07.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното й правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие с доказателствата, тъй като функциите, изпълнявани от нея са запазени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. С частна жалба същата оспорва и определение № 1230/01.03.2016 г. по същото дело, с което искането й за изменение на решението в частта за разноските е отхвърлена. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата оспорва касационната и частната жалби и моли решението на административния съд, както и определението по разноските да бъдат оставени в сила. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД - 16-С-0092/10.07.2015 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 от Устойствения правилник на Изпълнителна агенция по лекарствата изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията). Административният акт е постановен в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същият е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Установено е, че жалбоподателката е назначена на длъжност "главен експерт" в отдел "Информационно осигуряване, регистри и архиви" в дирекция "Административно - стопанско обслужване" на Изпълнителна агенция по лекарствата и заема една от общо 5-те бройки за длъжността в отдела, съгласно длъжностното разписание от 15.01.2015 г., като всички бройки за длъжността са заети. С оглед извършените с ПМС № 148/12.06.2015 г. промени в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по лекарствата, изпълнителният директор издава заповед, с която считано от 10.07.2015 г. закрива дирекция "Административно - стопанско обслужване" и включените в нея четири отдела и длъжностите в тях, както и дирекция "Правно - нормативно осигуряване и управление на качеството" и организира работата на общата администрация в една дирекция, като създава дирекция "Правни, административно- финансови дейности и управление на качеството" с три отдела и съответни длъжности. С оглед промените е утвърдено и ново длъжностно разписание от 10.07.2015 г. След извършените структурни промени функциите на закрития отдел "Информационно осигуряване, регистри и архиви", в който работи жалбоподателката, са възложени на отдел "Информационни технологии и финансови дейности" по отношение информационното осигуряване, където са преназначени трима от главните експерти от закрития отдел, а деловодните функции на закрития отдел преминават към отдел "Управление на качеството и административни дейности". В последния отдел са предвидени 2 бройки за длъжността "главен експерт", които са заети. Присъщите за длъжността на жалбоподателката функции, свързани с архивната дейност продължават да се изпълняват в новосъздадената дирекция, като са възложени на началника на отдел "Управление на качеството и административни дейност", а конкретно задачите по контрол за правилното регистриране и подреждане на преписките по индекси и архивни единици, изпълнявани от В., са включени в задължения за една от длъжностите "главен експерт" в новия отдел. Останалите задължения на последната позиция обаче са различни от функциите, изпълнявани от жалбоподателката в закрития отдел, тъй като са свързани с административното обслужване на физически и юридически лица. За посочената длъжност се изисква висше образование със степен "бакалавър" по специалности: публична администрация, икономика, технически науки. Длъжността е възложена на И. Б., преназначена от закрития отдел "Информационно осигуряване, регистри и архиви" (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза, длъжностни характеристики). С оглед извършените длъжности и структурни промени служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. При тези данни аргументирано и в съответствие с представените доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени. За да възникне основанието, посочено в нормата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая представените по делото доказателства и конкретно изслушаната съдебно- икономическа екпертиза установяват, че бройката за длъжността "главен експерт", заемана от служителката е премахната като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания и в новосъздадения отдел "Управление на качеството и административни дейности" не съществува длъжност, която да е идентична като основни задачи, цел и условия за заемане с тази на жалбоподателката. Действително, част от функциите са запазени, но са възложени на позиции, които съвместяват и други задължения и за които са налице други изисквания за заемане, т. е. длъжността, изпълнявана от В. не съществува като система от функции, задължения и изисквания, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради това първоинстанцинният съд правилно и в съответствие с доказателствата приема, че съкращението е реално и правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено при спазване на законовите изисквания. Дори да се приеме, че длъжността, изпълнявана от жалбоподателката е сходна в по- голяма степен от установеното по- горе с тази на служителката Б., изводът за реално съкращение на длъжността остава непроменен. Както се посочи преди да бъде назначена в новия отдел "Управление на качеството и административни дейности" Б. е била в служител в закрития отдел "Информационно осигуряване, регистри и архиви" заедно с жалбоподателката. Следователно, ако се приеме, че длъжностите на служителките са в голяма степен сходни, то тогава е налице намаляване на бройките за съответната длъжност - от две позиции, на които е възложена архивна дейност остава една (другата длъжност за главен експерт в новия отдел е с различни функции). Това е една от формите на съкращение, както се посочи по- горе, а при липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, заемащи една длъжност, преценката за това кои да останат и кои да бъдат съкратени, принадлежи на органа по назначаването. Доводите на касационната жалбоподателка за незаконосъобразност на заповедта, тъй като реално бройките в общата администрация след извършените структурни и длъжностни промени са намалени с две, а са освободени по- голям брой служители, в случая са неоснователни. В правомощията на органа по назначаването е да организира администрацията по начин, който да позволи ефективно изпълнение на служебните функции и задачи, като с оглед конкретната служебна необходимост предвиди длъжностни позиции със съответни задължения и сфери на дейност. Това е направено, като предвидените с новото длъжностно разписание длъжности са съобразени с характеристиките и функциите на новосъздадените отдели, които не са идентични с тези на закрития отдел "Информационно осигуряване, регистри и архиви". Обстоятелството, че функциите, свързани с архивирането и систематизирането на преписката са запазени не обосновава незаконосъобразност на съкращението, тъй като не променят извода, че длъжността, заемана от жалбоподателката е премахната като система от функции, задължения и изисквания. Горните съображения налагат извода, че извършеното съкращение е реално и длъжността, заемана от служителката е премахната. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нормативно очертаните рамки, съдът постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение в частта, в която спорът е решен по същество, не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от доказателствата по делото и следва да бъде оставен в сила. Частната жалба обаче е основателна. Неправилно административният съд приема, че искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските е неоснователно. Дължимото от жалбоподателката възнаграждение за юрисконсулт е неправилно определено от първоинстанционния съд в размер на 420.00 лв. - минималната работна заплата за страната към датата на постановяване на съдебното решение -12.01.2016 г. Разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения засяга точно определение хипотези, предвидени в Закона за адвокатурата (ЗА), поради което не може да намери приложение в случаите на присъждане на възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство, което не се урежда с договор по ЗА. Ето защо последното следва да бъде определено в размер на минималната работна заплата за страната към момента на приключване на устните състезания пред съответната инстанция или в случая жалбоподателката дължи на Изпълнителна агенция по лекарствата 380.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения определението, с което искането на В. за изменение на съдебния акт в частта за разноските е отхвърлено, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което съдебното решение в частта за разноските да бъде изменено, като присъденото в полза на Изпълнителна агенция по лекарствата възнаграждение се отмени за разликата над 380.00 лв. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателката следва да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт пред касационната инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,