Решение № 3118 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2016 г.

Решение № 3118 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Х. Г. от гр. В., подадена чрез пълномощник, против решение № 879/20.04.2016 г., постановено по адм. д. № 694/2012 г. по описа на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата на Г. срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-480/24.09.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към О. В., потвърден с решение № МД-РШ-031/19.11.2010 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В. Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което съдът да отмени оспорения административен акт. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци" към О. В., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд - В. е отхвърлил жалбата на Б. Х. Г. по отношение на оспорения от него АУЗД МД-АУ-480/24.09.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към О. В., потвърден с решение № МД-РШ-031/19.11.2010 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при общината, с който на лицето към 13.09.2010 г. са установени задължения за данък недвижими имоти и данък върху превозните средства за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. в общ размер на 676,93 лв., от които 616, 62 лв. главница и лихви за забава в размер на 60,31 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Заключил е, че задължението за данък върху недвижимите имоти е определено в съответствие с чл. 14 от Наредбата на Общински съвет - В. за определяне размера на местните данъци и такси на територията на О. В. В съответствие с чл. 40 НОРМДТОВ органът е определил и размера на данъка върху превозните средства. Като задължено лице за данък недвижими имоти и данък върху превозните средства, Б. Г. е заплатил сума в брой на служител в О. В., за което плащане е получил разписки "за платени данъци". На представените по делото бележки е поставен печат № 0129, заведени на името на общинския служител К. А. П., заемаща длъжността на младши инспектор "контрол данни", а последващо - главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол", отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в дирекция "Местни данъци" при О. В. Първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства не се установява валидно плащане на задължения, предмет на волеизявлението на органа по приходите. Обосновал е заключение, че приложените от жалбоподателя разписки "заплатени данъци" не са издадени от длъжностно лице в кръга на правомощията му, поради което нямат качеството на официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Преценил е, че въз основа на влязлата в сила присъда по наказателно производство срещу длъжностното лице, въвело в заблуждение жалбоподателя с действията си по приемане на суми за плащане на данъци в сградата на общината и издаване за тях на гореописаната бележка, за пострадалото лице възниква право на обезвреда по гражданскоправен ред. Решението е правилно. Съдът е изложил правни съображения във връзка с основните доводи на жалбоподателя, като ги е приел за неоснователни. Приложил е точно относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби и е достигнал до обоснован правен извод, който касационната инстанция изцяло споделя. Спорният по делото въпрос се свежда до дължимостта на начислените с акта местни задължения за данък върху недвижими имоти и данък върху превозните средства, собственост на касатора, във връзка с твърдението на оспорващия за погасяването им чрез надлежно заплащане. Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК официален свидетелстващ документ е този, който е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му по установените форма и ред. Документът съставлява доказателство за направените пред него изявления, както и за извършените от длъжностното лице и пред него действия. Обосновано съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява разписки "платени данъци за..." от 2009 г. и 2010 г. да са издадени от компетентното длъжностно лице, в кръга на службата му и по установената форма и ред. Поставеният на документите печат е на служител, в чиито установени с длъжностната характеристика задължения не влиза задължението за приемане на плащания в брой на задължения за данъци. Документът не съответства на установената форма на документа, който надлежно доказва плащането на данъка. Той не е и издаден по надлежния ред, защото плащането не е станало на определено място и при спазване на установения ред. Липсват доказателства платената от касатора сума да е постъпила в касата на общината, което означава, че задължението за данъци не е изпълнено и правомерно е включено в обхвата на АУЗД. Разпоредбата на чл. 2 ЗМДТ изрично определя начина и мястото на изпълнение на задълженията - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Доказването на извършено плащане в първата хипотеза се извършва с нарочен документ, издаден от длъжностното лице, изрично оправомощено да приема плащане на касата. В този смисъл доказателство за платени данъци и такси в брой може да бъде само приходна квитанция, издадена от касиера на общината. Плащане не по законоустановения ред и на некомпетентно да го приеме длъжностно лице, както е в случая, не поражда последици, респ. не може да бъде зачетено като валидно изпълнение на задължението. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че надлежно би било всяко плащане в брой, извършено в сградата, помещаваща съответната приходна администрация на общината, на всеки общински служител, заявил готовност да го приеме. Противно на защитната теза на оспорващия, плащането на публичните задължения е валидно само когато е извършено на касиер (т. е. на изрично овластеното за приемането му длъжностно лице от администрацията) и се удостоверява чрез издадения от него платежен документ. Авторът на процесните разписки не е компетентен да приема плащане на местни такси и данъци, нито да издава удостоверяващи плащането документи, като субективните възприятия на данъчно задълженото лице относно приелото в случая плащане длъжностно лице са непротивопоставими в настоящото производство. Нарушаването на принципа на добросъвестност и правото на добра администрация по повод престъпното поведение на конкретен общински служител не могат да обусловят извод за незаконосъобразност на атакувания АУЗД, с който в тежест на касатора са установени дължими за внасяне суми за местни налози. Извън предмета на спора следва да се отбележи, че Георгиев разполага с възможността да търси обезщетение по общия ред за нанесените му от виновното длъжностно лице вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ГПК, след като извърши проверката, съдът следва да признае или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. След проведено производство по реда на чл. 193 ГПК за установяване на истинността на оспорените документи, представляващи разписки "платени данъци за..." е приел, че оспорването е проведено успешно, истинността на документите не е доказана и следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. По изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд