Решение № 6467 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2014 г.

Решение № 6467 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Ко. Н. Ко" ЕООД, гр. София срещу Решение № 3708/03.06.2014 г., постановено по адм. дело № 4483/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2131108973 от 07.03.2012 г., издаден от орган по приходите ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2163 от 03.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и не е осъществил дължимия съвкупен анализ, в резултат на което е формирал противоречиви изводи. Намира, че представените доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки, като в тази връзка излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция " ОДОП" -София, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2131108973 от 07.03.2012 г., издаден от орган по приходите ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2163 от 03.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който за "Ко. Н. Ко" ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер на 144 661.58 лв. за данъчни периоди м. 01 - м. 07, м. 10 - м. 12.2009 г. в резултат на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Балкан Строй 2009" ЕООД, "Строй Ремонт Инженеринг - 63" ЕООД, " Димекс транс" ЕООД и " ВДФ Билд" ЕООД. За да достигне до извод за законосъобразност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставката по фактурата, издадена от "Балкан строй 2009" ЕООД са строителни материали, за които не са ангажирани доказателства за предаването им на получателя. Фактурите, издадени от "Строй Ремонт Инженеринг-63" ЕООД, "Димекс транс" ЕООД и " ВДФ Билд" ЕООД обективират доставки, с предмет - "строителни услуги". За установяване на реалното им извършване като доказателства са представени договори за строителство и протоколи обр. 19. Констатирано е, че за "Комплекс Цариградски" инвеститор е "София билдинг къмпани", а за обекта в кв. Хладилника - "Асиком" ЕООД. След анализ на събраните доказателства приходните органи са приели за неустановено реалното осъществяване на спорните доставки, тъй като в сключените договори за строителство обектите са посочени общо, без да е конкретизиран точният адрес и да е представен посочения в тях линеен календарен график, съставляващ неразделна част от същите. Съпоставяйки датите на договорите, ревизиращите са констатирали, че контрактът с възложителя е сключен по-късно от този с подизпълнителя. Отчели са още липсата на доказателства за кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците за осъществяването на услугите, в резултат на което и на основание чл. 71, т. 1, ч чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ЗДДС са отказали на ревизираното лице признаване на право на приспадане на данъчен кредит. В хода на съдебното производство решаващият състав е възприел изводите на приходните органи след анализ на ангажираните писмени доказателства, мотивирал извода му, че в качеството си на частни свидетелстващи и диспозитивни документи те не обуславят заключение, че спорните доставки са реално извършени. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд и необсъждане на релевираните от него възражения за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Решаващият състав е изложил изрични мотиви в тази връзка, а и за дружеството не е била препятствана възможността да ангажира и в хода на съдебното производство допълнителни доказателства за реалното осъществяване на спорните доставки. При изричните указания по чл. 171, ал. 4 АПК вр. § 2 ДР ДОПК към ревизираното лице, че то носи доказателствената тежест за установяването на благоприятните за него положителни факти на извършване на услугите, включително и чрез провеждането на СТЕ, съдът правилно е приел, че процесуалното бездействие на страната обосновава извод за неосъщественост на неустановените факти и обстоятелства. Съпоставката на събраните писмени доказателства сочи, че не е доказана главно и пълно разполагаемостта със стоките при доставчика "Балкан Строй 2009" ЕООД и предаването им на получателя. При неустановеност на изпълнени СМР на място в съответните обекти, неконкретизация на същите в представените договори за строителство и недостоверност на датите на представените частни документи, решаващият състав правилно не е кредитирал същите, формирайки заключението, че спорните услуги не са обективното извършени. То не се опровергава от аргументите на касатора, извлечени от цитираната практика на СЕС, която не отрича необходимостта от доказване на действителното осъществяване на спорните доставки и възможността на националния съдия да анализира в съвкупност събраните доказателства и да формира следващите се фактически и правни изводи. Ето защо като е приел, че поради неустановеност на реалното извършване на доставките с РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъка за тях, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение