Решение № 8088 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5380/2010 г.

Решение № 8088 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5380/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Стоил Петров Костадинов от гр. София за отмяна на влязлото в сила Решение № 14551/01.12.2009 г. по адм. д. № 6955/2009 г. на Върховния административен съд, състав на Второ отделение. Молителят е посочил като правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът - Началника на ДНСК - София не взема становище по молбата. Ответникът Любомир Грозданов чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли молбата за отмяна като неоснователна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е допустимо процесуално. По същество е неоснователно поради следните съображения: Молителят твърди, че с решението, чиято отмяна се иска състав на Второ отделение на Върховния административен съд е оставил в сила решение от 28.10.2008 г., постановено по адм. дело № 671/2006 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлена жалбата на Костадинов срещу Заповед № РД-14-738 от 14.12.2005 г. на Началника на ДНСК, с която е наредено да се премахне незаконен строеж "жилищна сграда на три етажа" в УПИ -I-1190, кв. 51 по плана на гр. София. С Решение № 4704 по адм. дело № 2370/2005 г. Върховния административен съд, състав на второ отделение председателстван от същия съдия, председателствал състава и по горе цитираното дело е оставил в сила решение на СГС, с което последният е отменил заповед № 80 от 12.08.2003 г. на Началника на ДНСК. С цитираната заповед е бил потвърден акт за узаконяване на строеж "жилищна сграда на три етажа" в УПИ -I-1190, кв. 51 по плана на гр. София. Молителят сочи като основание на молбата си факта, че по двете решения председателят на съставите е един и същ, като в мотивите на решението, чиято отмяна се иска е налице позоваване на предходното решение. Счита, че посоченият съдия е следвало да се отведе от разглеждането на дело № 6955/2009 г. на Върховния административен съд, тъй като е участвал по друго дело, в което са участвали същите страни, което според молителя представлява съществено нарушение на процесуалния закон. Поради това счита, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства, съобразно цитираната разпоредба, са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представените от молителя съдебни актове не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като не установяват новооткрити обстоятелства по смисъла, заложен в текста на цитираната норма, а освен това не представляват и нови доказателства. Наведените в молбата доводи сочат на допуснати от съда процесуални нарушения, които обаче също не са основания за промяна по смисъла на чл. 239, т. 2 - 5 АПК. По тези съображения не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение и искането за отмяна на това основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав