Решение № 2743 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 427/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. (ОПОС) срещу Решение 14905 от 16.08.2024 г. по адм. д. 10850/2022 г. на Административен съд София град в частта му, с която е отменено негово решение от 02.11.2022 г. в частта по т. II. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на съдебното решение в частта, с която е отменен административния акт в частта по т. II касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Твърди се, че в жалбата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС/Агенцията) не са изложени твърдения за незаконосъобразност на административния акт в частта му по т. II, като изрично в петитума на жалбата се иска отмяна на решение от 02.11.2022 г. в частта му по т. I. В този смисъл намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум. По изложените съображения се претендира обезсилване на съдебния акт в обжалваната му част. Прави се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Й. Тодоров. Ответникът Изпълнителната агенция по околна среда не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение в обжалваната му част. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна. На 28.10.2022 г. ИАОС подава Искане за междинно плащане 28 С решение от 02.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал.1 и 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ) и предявеното искане за междинно плащане, в частта му по т. I e отклонено като недопустимо искането за верифициране на сумата от 1 061 953,20 лева, поради противоречие с чл. 27, ал.2, т. 2 АПК, а в частта му по т. II не е одобрено възстановяване на сума в общ размер от 129 794,28 лева от поисканите за верифициране разходи, поради определена финансова корекция. На 16.11.2022 г. ИАОС подава жалба срещу решение от 02.11.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. , в частта му по т. I. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, съдът е отменил изцяло решение от 02.11.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. . Решението, в обжалваната му част, е недопустимо. Видно от съдържанието на жалбата подадена от ИАОС до първоинстанционния съд, Агенцията оспорва решение от 02.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС единствено в частта му по т. I, с която e отклонено, като недопустимо, искането му за верифициране на сумата от 1 061 953,20 лева, поради противоречие с чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Жалбоподателят не оспорва акта в частта му по т. II. Съдът, като се е произнесъл по отношение на административния акт в необжалваната му част, изложил е подробни мотиви за основателност на жалбата и е отменил акта и в тази част, се е произнесъл свръхпетитум, без да е бил сезиран с жалба. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, в тази част решението следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение