Решение № 1605 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 745/2017 г.

Решение № 1605 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 745/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. - град против решение № 7919/13.12.2016 г. по адм. дело № 7607/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - В. Е. А., от гр. С. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 7919/13.12.2016 г. по адм. дело № 7607/2016 г. Административен съд С. - град е отменил решение № 2153 - 21 - 249/12.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № ..../25.04.2016 г., поправено с разпореждане № ..../01.07.2016 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Върнал е преписката на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С. - град за определяне на индивидуален коефициент и размер на пенсията, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. За да отмени актовете на пенсионните органи, административният съд е приел, че същите са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че пенсионното производство е започнало по заявление вх. № 2113 - 21 - 8249/29.12.2015 г., подадено от В. Е. А. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 49 от ПЗР на ЗИДКСО във връзка с чл. 69, ал. 2 от КСО. Заявителят е посочил, че няма доход, върху който да е внесъл осигурителни вноски за период от три години до 01.01.1997 г., защото осигурителният му стаж преди тази дата е 2 години и 9 месеца. За целите на изчисляване размера на пенсията се е позовал изцяло на базисния период след 01.01.1997 г. Органите на ТП на НОИ са изчислили размера на пенсията зачитайки и периода от 2 години и 9 месеца. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО (в редакцията ДВ, бр. 61/15 г.) индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г., по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Цитираната законова разпоредба определя точно и изчерпателно условията, при които се изчислява индивидуалният коефициент, и не допуска произволно посочване на периода от три последователни години. Нормата има императивен характер (решение № 4970/11.05.2006 г. по адм. дело № 10994/2005 г. на ВАС, шесто отделение). С цитираната разпоредба законодателят е целял да съобрази действително внесените осигурителни вноски и осигурителния доход на лицата, които имат осигурителен стаж и доход преди и след 1.01.1997 г. с оглед на възможното справедливо определяне на размера на пенсиите им, отпуснати до 31.12.2018 г. (предвид изр. 2 на чл. 70, ал. 3 КСО). За това е предоставено право на съответните лица да посочат по техен избор период от три последователни години от последните 15 преди 1.01.1997 г. Нормата на чл. 70, ал. 3 КСО е императивна и при съобразяване на чл. 46 от Закона за нормативните актове относно прилагането й според точния й смисъл правилно Административен съд С. - град е посочил, че в процесния случай незаконосъобразно административният орган е взел предвид периодите от 1.06.1990 г. до 30.09.1992 г. (2 г. и 4 м.) и от 1.08.1996 - 31.12.1996 г. (5 м.) и е приложил чл. 70, ал. 3 КСО въз основа на дохода за 2 г. 9 м. осигурителен стаж, които не само, че са под 3 г., но и не са за три последователни години и е изчислил индивидуалният коефициент по ЛПОСВ. Законосъобразно административният съд е приел, че след като не са налице изискуемите от законодателя предпоставки за приложение на чл. 70, ал. 3 КСО с оглед съобразяване на индивидуалния коефициент върху дохода до 1.01.1997 г., същият е следвало да бъде определен в съответствие с чл. 70, ал. 6 вр. с ал. 4, т. 2 КСО. Ако законодателят е целял да бъде съобразен индивидуалния коефициент с какъвто и да било доход за положен осигурителен стаж, върху който са внесени осигурителни вноски до 1.01.1997 г., не би регламентирал изискванията за три последователни години от последните 15 г. с нормата в приложимата й редакция. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че на изменението на чл. 70, ал. 4 КСО (в сила от 1.01.2018 г.) не е придадена обратна сила и в процесния случай са приложими материално правните разпоредби в редакцията им посочена от Административен съд С. - град. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съгласно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 0195340/30.01.2018 г.) възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение