Решение № 17 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2018 г.

Решение № 17 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез гл. юриск. Д. Иванова срещу решение № 5244 от 13.08.2018 г., постановено по адм. д. № 10711/2017 г. по описа на Административен съд - София град, с което СДВР е осъдена да заплати на Н. Колев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., причинени му вследствие извършено незаконно задържане от полицейски орган при 01 РУП СДВР на 3.09.2015 г. по заповед за задържане на лице без четлив номер от 3.09.2015 г., отменена с решение № 4490 от 4.07.2017 г., постановено по адм. д. № 12326/2015 г. на АССГ, влязло в сила на 25.07.2017 г., както и разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно по подробно изложени в касационната жалба съображения, а при условията на евентуалност - моли да се намали размерът на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която искът на Н. Колев (Б.) срещу СДВР е отхвърлен за сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., е подадена касационна жалба и от Н. Колев (Б.) чрез пълномощника му адв. Бозанджиев. Вторият касационен жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в тази част да бъде отменено и ВАС да осъди СДВР да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Столична дирекция на вътрешните работи, се представлява от юриск. Ковачев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в депозираната касационна жалба. Поддържа и подадения отговор на насрещната касационна жалба. Касационният жалбоподател, Н. Колев (Б.), се явява лично и с адв. Божанджиев, който поддържа касационната жалба, оспорва тази на СДВР, а по същество твърди правилност на обжалвания съдебен акт в осъдителната му част по съображения, подробно изложени в писмен отговор и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е осъдил СДВР да заплати на Н. Колев (Б.) обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., причинени му вследствие извършено незаконно задържане от полицейски орган при 01 РУП СДВР на 3.09.2015 г. по заповед за задържане на лице без четлив номер от 3.09.2015 г., отменена с решение № 4490 от 4.07.2017 г., постановено по адм. д. № 12326/2015 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 25.07.2017 г. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили неимуществени вреди, представляващи преживян емоционален стрес, провокиран от поставянето му в изолирана среда, подозрението, че е извършил престъпление, реален страх от последваща репресия и неблагоприятни последици; вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за повече от 7 часа, също и в притеснения, свързани със здравословното му състояние – ищецът страда от "инфаркт, диабет, хипертония, шипове по гръбнака, псориазис", желае медицински преглед се нуждае от специална хранителна диета; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди - негативни емоционални преживявания и физически болки. Административният съд е намерил за безспорно установено, че претърпените от Колев неимуществени вреди са произтекли пряко от издадената заповед, довела до задържане на лицето в продължение на часове в помещение за задържане в 01 РУ, което му е причинило негативни емоционални преживявания и физическа болка. Съдът е приел, че с оглед на заболяванията на ищеца житейски обоснован е преживения от Н. Колев стрес и неблагоприятни последици, свързани със здравословното му състояние, посочено от същия още в момента на задържането му в нарочна декларация. Съдът е заключил, че в административната преписка липсват данни за периода на престоя на ищеца в помещението за задържане същият да е прегледан от лекар или да му е предоставена специална храна съобразно заявените заболявания. Видно от приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 266/2015 г., издадено от д-р Г. Гергов - асистент в УМБАЛ "Александровска", при извършен преглед на 4.09.2015 г. са констатирани кръвонасядания в областта на двете мишници на Колев, като в него е отбелязано, че уврежданията му се дължат на твърди предмети и могат да бъдат получени при хващане и стискане в областта на двете мишници, по време и начин, съобщени от освидетелствания. Съдът е приел за недоказано по делото твърдяното от ищеца уронване на доброто име, обществен престиж и злепоставянето на Колев пред обществото в резултат на задържането, както и настъпването на вреди от това. След подробно обсъждане на института на определяне размера на неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и изхождайки от обективните критерии за това – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последици от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 1000 лв. и е отхвърлил същия за разликата от 1000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд, развити в съдебния акт, обосноваващи както осъдителния, така и отхвърлителния диспозитиви на решението, които ВАС не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща по силата на чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло правния извод на АССГ за осъществяване на всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност административен акт – заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. В този смисъл са налице и причинени вреди вследствие незаконосъобразния акт, изразяващи се в негативни емоционални преживявания и физическа болка, като същите са в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лицето. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора СДВР за това, че остават недоказани както преживените от ищеца неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между тези негативни емоции и отменената заповед. Неоснователни са застъпените от касатора Н. Колев в жалбата му пред ВАС доводи за занижен размер на присъденото му обезщетение поради несъобразяване на съда с материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и установените в съдебната практика обективни критерии за "справедливост" по смисъла на този законов текст. Съдебното решение е правилно и по отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Същият следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Така определеният размер отговаря както на периода на търпенето на вредите, така и на техния интензитет. Присъденото обезщетение съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, пропорционален на негативните преживявания на увреденото лице. В случая начинът на извършване на увреждането и характерът му- необоснованото и немотивирано лишаване на ищеца от основно човешко право- свобода на придвижване, отговарят на възприетия от първоинстанционния съд дължим размер на обезщетение, който е съобразен както с периода на задържането, така и с условията, при които е протекло то, така и с отражението им върху състоянието на ищеца. С оглед гореизложеното касационните жалби са неоснователни, а съдебното решение като правило в атакуваните му с тях части следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Колев за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, както и това на касационния жалбоподател СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение