Решение № 8209 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на П. Х. П., [ЕГН], чрез процесуалния представител адв. Златев срещу Решение 1709 от 05.12.2023 г. постановено по адм. дело 219/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК МД - АУ - 2144 1 от 09.04.2019 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" към Община Варна, в частта за установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци за период от 2016 г. до 2017 г. в общ размер на главница 1 638, 40 лева и лихва 344, 83 лева.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, АПК. Излага се подробни доводи по същество на спора. Твърди се недоказаност на извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Искането до съда е за отмяна на решението и за отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на дирекция Местни данъци при Община Варна чрез юрк. Хаджиев, оспорва основателността й в писмено становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Делото е на фаза втора касация. С Решение 902/26.01.2023 г. по адм. д. 4129/2022 г. Върховният административен съд /ВАС/ е отменил Решение 122 от 10.02.2022 г. по адм. д. 1111/2021 г. на Административен съд- Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК МД - АУ - 2144 1 от 09.04.2019 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" към Община Варна, в частта за установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци за период от 2016 г. до 2017 г. в общ размер на главница 1 638, 40 лева и лихва 344, 83 лева. При новото разглеждане на делото, ВАС е указал, че следва да се представят доказателства за извършване на услугите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, след което да се обосноват собствени мотиви дали от същите се установява извършване на услугите, за които с АУЗД са установени задължения за плащане на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване и депониране на отпадъци за периоди 2016 г. 2017 г.

Предмет на съдебен контрол при повторното разглеждане пред Административен съд Варна е била законосъобразността на Акт за установяване задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК МД - АУ - 2144 1 от 09.04.2019 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" към Община Варна, в частта за установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци за период от 2016 г. до 2017 г. в общ размер на главница 1 638, 40 лева и лихва 344, 83 лева

От фактическа страна е установено, че процесните задължения за ТБО са за следните имоти по имотни партиди:

1. Партида 5305Н193692 Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 5305024203/27.10.2016 г. с адрес на имота: 9000, гр. Варна, р-н. Аспарухово, м. ,,Зеленика 186, както следва:

• Земя с идентификатор 10135.5545.186 с площ 1000.00 кв. м. и застроена площ 138.80 кв. м за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

• жилище с година на построяване 1992 г. с конструкция М3 масивни монолитни и с РЗП общо 392.00 кв. м, РЗП за обекта 230.00 кв. м., РЗП на мазе 47.00 кв. м., РЗП на таван 115.00 кв. м за притежаваната 1/1 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

• гараж с година на построяване 1992 г. с конструкция М3 масивни монолитни, РЗП общо 24.00 кв. м., РЗП на обекта 24.00 кв. м. за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

• жилище с идентификатор 10135.5545.186.2 с година на построяване 1969 г. с конструкция M2 панелна с РЗП общо 39.80 кв. м, РЗП на обекта 39.80 кв. м за притежаваната 5/6 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

1. Партида 5806101035001 Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 07131836/26.05.1998г. с адрес на имота 9000 гр. Варна р-н. Одесос, [адрес], както следва:

• жилище с година на построяване 1978 г. с конструкция M1 масивна с РЗП общо 87.34 кв. м, РЗП на обекта 74.89 кв. м., РЗП на мазе 12.45 кв. м., за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик;

• гараж с година на построяване 1978 г. с конструкция М1 - масивна с РЗП общо 19.87 кв. м., РЗП на обекта 19.87 кв. м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето като собственик.

1. Партида 5806101085004 Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 07131836/ 26.05.1998г. с адрес на имота 9000 гр. Варна, р-н Одесос, [адрес], както следва:

• земя с площ 20.52 кв. м. и застроена площ 20.52 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирани от лицето в качеството му на собственик;

• жилище с година на построяване 1997 г. с конструкция М1 масивна с РЗП общо 182.53 кв. м, РЗП на обекта 172.18 кв. м., РЗП на мазе 9,75 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

1. Партида 5806101085005 Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 07131836/26.05.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н. Одесос, [адрес], както следва:

• земя с площ 5.65 кв. м. и застроена площ за притежаваната 1/2 идеална част, декларирани от лицето в качеството му на собственик;

• търговски обект с година на построяване 1997 г., с конструкция М1 - масивна с РЗП общо 48.34 кв. м., РЗП на обекта 42.63 кв. м, РЗП на мазе 5.71 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

1. Партида 5806101085006 Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.07131836/26.05.1998г. с адрес на имота 9000 гр. Варна, р-н Одесос, [адрес], както следва:

• земя с площ 9.10 кв. м. и застроена площ 9.10 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

• търговски обект с година на построяване 1997 г. с конструкция М1 масивна с РЗП общо 76.82 кв. м., РЗП на обекта 71.14 кв. м, РЗП на мазе 5.68 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

1. Партида 5806101085007 Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 07131836/ 26.05.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н Одесос, [адрес], както следва:

• земя с площ 13.29 кв. м. и застроена площ 13.29 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

• търговски обект с година на построяване 1996 г. с конструкция М1 масивна с РЗП общо 51.75 кв. м, РЗП на обекта 51.75 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

1. Партида 5806101085008 Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх. 07131836/26.05.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н Одесос, [адрес], представляващ Земя и сграда:

• земя с площ 27,60 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

• жилище с година ни построяване 1996 г. с конструкция М1 масивна с РЗП общо 138.89 кв. м, РЗП на обекта 129.76 кв. м., РЗП на мазе 9.13 кв. м. за притежаваната 1/2 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

1. Партида 5806101085009 Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 07131836/26.05.1998 г. с адрес на имота: 9000, гр. Варна, р-н. Одесос, [адрес], представляващ земя и сграда:

• земя с площ 4.93 кв. м за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

• гараж с година на построяване 1997 г. с конструкция М1 масивна РЗП общо 38.83 кв. м, РЗП на обекта 38.83 кв. м, за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

1. Партида 5806101085010 Деклариран по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 21203855/11.06.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н. Аспарухово, м. Зеленика 1, представляващ земя и сграда:

• земя с площ 1000.00 кв. м и застроена площ 12.00 кв. м за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

• второстепенна постройка с година на построяване 1966 г. с конструкция ПМ, РЗП на обекта 12.00 кв. м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

1. Партида 5806101085011 - Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 10 07 1649/26.02.1999 г., с адрес на имота 9000 гр. Варна, р-н. Одесос, [адрес], представляващ земя и сграда:

• земя с площ 12.00 кв. м и застроена площ 12.00 кв. м за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

• жилище с година на построяване 1997г. с конструкция M 3 - масивни монолитни с РЗП общо 95.46 кв.м, РЗП на обекта 90.39 кв.м, РЗП на мазе 5.07 кв. м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

1. Партида 5806101085013 Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 55303003/05.02.2002 г. с адрес на имота: 9000, гр. Варна, р-н. Аспарухово, м. Зеленика 186, представляващ земя с площ 1000.00 кв. м за притежаваната 1/2 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

Прието е за безспорно, че П. Х. П. е собственик на гореописаните имоти или на идеални част от тях така. Не е спорно също така, че тези имоти попадат в териториалния обхват на район "Аспарухово" и район "Одесос".

В хода на съдебното производство е допусната съдебно икономическа експертиза съобразно заключението на която се установява, че дължимия размер за ТБО за 2016 г. и 2017 г. възлиза на 1638. 39 лв., а този на лихвата 344. 82 лв.; при съобразяване на подадени от оспорващия коригиращи декларации (нерегистрирани при ответника), касаещи РЗП на обектите, дължимия размер за ТБО за 2016 г. и 2017 г. възлиза на 150 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

Прието е, че съгласно доказателствата по делото се установява реалното извършване и на трите дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2016 г. и 2017 г., както по отношение на Район "Аспарухово", така и по отношение на Район "Одесос", където е и местонахождението на имотите на оспорващия.

За да стигне до този извод на първо място съдът е съобразил, че жалбоподателя не е оспорил предоставянето на услугата поддържане чистотата на териториите, като същевременно по делото са представени доказателства за предоставянето на процесната услуга обобщени констативни протоколи, актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане работи за 2016 г. и 2017 г.

По отношение на услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за Район "Аспарухово" е възложена от Община Варна на "ЗМБГ" АД, а за Район "Одесос" на ДЗЗД "Варна 1". Прието е, че липсва спор, че процесният имот попада в район, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване по заповедите на кмета на общината за 2016 г. и 2017 г, като е прието за установено съобразно обобщените констативни протоколи и от актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, съставени поотделно за всеки месец, в рамките на разглеждания период, предоставянето на конкретната услуга.

На следващо място е посочено че съобразно заключението по съдебно счетоводната експертиза, изслушана при първото разглеждане на делото, кредитирано от съдебния състав като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява, че правилно от органа е определен размерът на дължимите от оспорващия ТБО за 2016 г. и 2017 г. Посочено е, че данните от допълнителното заключение не следва да бъдат съобразявани, доколкото същите се базират на коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ, но липсват данни същата да е регистрирана, респ. и приета от административния орган.

Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на П. Х. П. срещу АУЗД.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка и е достигнал до правилен извод, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

На следващо място, съгласно нормата на чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

Константна е практиката на Върховен административен съд, че таксата битови отпадъци не е данък, като нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект чл. 11 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени.

В настоящият случай на П. Х. П. са определени задължения за такса битови отпадъци по трите компонента: сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Не се спори по отношение на задължителната предпоставка - принадлежност на имота към съответното населено място.

От събраните по делото доказателства, които подробно са изложени от първоинстанционния съд, се установява реалното предоставяне на услугите за процесния период, поради което заплащането на същите са дължими от собственика на имота.

Необосновани са твърденията на касатора, че по делото няма представени доказателства за действителното осъществяване на услугите. Правилно първоинстанционният съд съобразно указанията на ВАС е обсъдил поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства за извършване на услугите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, след което е обосновал собствени мотиви дали от същите се установява тяхното извършване, като е стигнал за обоснован извод, че услугите по чл. 62 ЗМДТ са били реално осъществени. Относно услугата сметосъбиране и сметоизвозване, за същата са представени актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, протоколи за санкции, договор за събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване. По отношение компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения са представени отчет за количество приети отпадъци в регионално депо за неопасни в регионално депо за неопасни отпадъци в с. Въглен, протокол за количество приети неопасни отпадъци в регионално депо в с. Езерово и с. Въглен. Представени са приемо-предавателни протоколи за почистване на уличните платна и площадите, парковете и други територии за обществено ползване, актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове дейности относно почистване, обобщени констативни протоколи и санкции към обобщени констативни протоколи за процесния период.

Изложеното дава основание да се приеме, че през процесните периоди общината реално е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ.

В съответствие с доказателствата по делото е и изводът на административният съд, че процесната такса е определена правилно по размер, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно- икономическата експертиза.

Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Гореизложеното мотивира крайния извод на настоящия касационен състав, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответника има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 498,32 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение