Решение № 2091 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2015 г.

Решение № 2091 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център Б., против решение № 1240 от 22.07.2015 г., постановено от Административен съд - Б. по адм. д. № 54/2015 г., с което е отхвърлено оспорването му със заповед № ОА-АК-35 от 24.01.2015 г. на решение № 778, взето по протокол № 42 от 19.12.2014 г. на Общински съвет /ОбС/ - Х. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото на спора. Ответникът- Общински съвет - Х. не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Г. Т. К., С. Н. Д., Т. Н. М., К. Н. М., М. Т. М., И. Л. П., Г. Л. М., Т. Д. М., С. Д. М. и И. Д. М. също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото според § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ на общинските съвети се предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на право на собственост в съществуващи стари реални граници, като в процесния случай ОбС - Х. съобразно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, е бил длъжен да издаде оспореното от областния управител решение, след като е била изпълнена процедурата по чл. 45д, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1240 от 22.07.2015 г. е отхвърлено оспорването на областния управител на област Б., срещу решение № 778, взето с протокол № 42 от 19.12.2014 г. от ОбС - Х. С това решение, ОбС - Х. е предоставил на Общинска служба "Земеделие" /ОСЗ/-Г. Д., поземлен имот с кад. № 001085, находящ се в землището на с. Б., м. "Акера", за възстановяване на собствеността на наследниците на Т. М., в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. За да достигне до този резултат Благоевградският административен съд е приел, че при предявено искане, по реда на чл. 45ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, от началника ОСЗ-Г. Д., общинският съвет следва да се произнесе с решение, с което да предостави за възстановяване на наследниците на Т. А. М., правото на собственост върху конкретно посочен в него поземлени имот, както и че процедурата по вземане на решението от колективния орган е спазена. За да постанови решението си, О.-Х. е приел, че след като процесната земя е такава по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, вписана в актовите книги за общинска собственост, то в случая са налице предпоставките за предоставяне на поземления имот. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е констатирано, че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответния земеделски имот на Общинската служба по земеделие, в качеството й на решаващ орган по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Правилни са и направените в тази връзка изводи, че решението на административния орган не противоречи на приложимия материален закон, по-конкретно на § 27, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Според посочената разпоредба, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. т. 1, 2 и 3 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници, решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или съдебно решение и скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от службата по геодезия, картография и кадастър. В този случай административният орган /ОбС/ се е съобразил с наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за предоставяне на процесния имот на наследниците на Т. М., въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Неоснователно е твърдението на касатора, че за имот № 001085 няма съставен акт за общинска собственост. Видно от акта за собственост имотът е общински и попада в землището на с. Б., с № 001006. В приложената по делото скица-проект е посочено, че имот с № 001085 е образуван от имот № 001006, който е от общинския поземлен фонд, следователно за него не е приложима забраната по чл. 7, ал. 4 ЗОбС за разпореждане и възстановяване на собствеността. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че е следвало да се приложи искане от собствениците до ОСЗ, както и за липса на данни предложението на кмета на община Х. да е обсъждано в постоянната комисия по "Стопански дейности, общинска собственост и приватизация" сочещи, според касатора на допуснати съществени нарушения при постановяване на атакувания административен акт пред първата инстанция. В чл. 45ж ППЗСПЗЗ е посочено, че следва да се представи мотивирано искане от ОСЗ до кмета на общината /каквото в случая е налице/, а не искането на собствениците до ОСЗ. Процедурата по обсъждане на предложенията в помощните комисии също е спазена, видно от представен по делото протокол № 30 от 11.12.2014 г. на проведеното заседание на ПК по "Спорт, детски и младежки дейности, нормативна дейност, обществен ред, безопасност на движението и гражданска защита", в т. 18 от дневния ред по който е отразено приемане от помощна комисия на докладната записка на кмета на община Х. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение