Решение № 5967 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9048/2018 г.

Решение № 5967 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9048/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба от "В и К" ООД - гр. Сливен, чрез пълномощник, против решение № 84/15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 368/2017 г. по описа на Административния съд - гр. Сливен, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 85/24.10.2017 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, относно определените с акта публични задължения за водовземане за периода 01.01.2010 г. -31.12.2010 г. В останалата част относно установените задължения за периода 2011 г. -2016 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район ", гр. Пловдив не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Сливен, е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация-Сливен" ООД против цитирания акт за установяване на публично държавно вземане. За да постанови това решение, съдът е приел, че предмет на проверка е законосъобразността на акта, с който е определено по основание и размер задължение за годишна такса за водовземане от подземни води, като начинът и редът за тяхното изчисляване се определеля с тарифа на МС. Съдът е посочил, че по делото не се спори, че таксата за процесния период 01.01.2010 г. -31.12.2016 г. не е заплатена от дружеството, титуляр на разрешителното за водовземане. Съгласно чл. 194а, ал. 1 от ЗВ, отнетият при водовземане обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. съдът е съобразил, че в случая, видно от доказателствата по делото, годишните количества вода са установени с годни измервателни устройства. По делото е изготвена СТЕ. Съгласно същата изчислените от органа годишни такси върху цитираните обеми иззета вода от двата водоизточника съвпадат с изчислените от органа. Съдът е посочил, че такса за водовземане се дължи и в случаите, когато води се използват без основание. В първоинстанционното решение са изложени подробни съображения относно задълженията за 2010 г. и 2011 г. по отношение неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Този извод е обосновал като е посочил, че 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията от 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2017 г. Изложени са съображения, че съставянето и представянето на АУПДВ, с който на жалбоподтелят са вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. -31.12.2011 г., 5 годишната давност е прекъсната с издаване на оспореният акт. Започнала е да тече нова давност. Не е изтекъл и 10 годишният давностен срок по см. на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно съдът е пресметнал изтичане на давностния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК погасителния срок 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, погасителния давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен, ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението за плащане на такса за водовземане за периода 01.01.2010 г. -31.12.2010 г. става изискуемо на 31.01.2011 г. Погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 171 ДОПК е започнала да тече, считано от 01.01.2012 г. и доколкото Законът за водите не предвижда по-кратък давностен срок за вземания за такси водоползване, то давността е изтекла на 01.01.2017 г., а не както неправилно е приел съдът на 31.12.2017 г. Процесният Акт № 85 от 24.10.2017 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е издаден след изтичане на 5-годишния давностен срок. Предвид изложеното задължнията за 2010 г. са погасени по давност. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение установява, че в конкретния случай не е налице нито едно от изброените в чл. 172 от ДОПК основания за спиране или прекъсване на погасителната давност преди изтичане на давността.