Решение № 6059 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2020 г.

Решение № 6059 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите, чрез пълномощника му юрисконсулт С. Ц., против решение № 100 от 30.06.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2019 г., на Административен съд - Сливен, с което е отменена по жалба на "Пий - 1" ЕООД, негова заповед № РД-46-141 от 1.03.2017 г., с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта й, с която извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" са останали описаните, подробно индивидуализирани части от посочените в диспозитива на решението парцели, общо 34 на брой. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда - неправилно възприета фактическа обстановка, което е довело и до неправилни прави изводи. - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че констатациите на съда се основават на заключението на втората назначена техническа експертиза и на допълнителното заключение към същата, които не почиват на конкретно установени факти. Отговорено е на въпроси, касаещи състоянието на заявените за подпомагане площи през предходната и следващата години, а не относно референтната 2016 г. Сочи се, че е достатъчно в административната преписка да се съдържат данни и доказателства за начина, по който е определен слоя "Площи, допустими за подпомагане", като в случая такива данни са налице в протоколите от извършените теренни проверки. В протоколите са посочени норми от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане на площ (Наредба № 2/2015 г.), като е установено, че заявените за подпомагане площи като части от физическите блокове, предмет на теренните проверки, не отговарят на условията за подпомагане поради неподдържане. Експертизите не са опровергали данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и конкретно обхвата на окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. Вещото лице не е анализирало друга информация, не е направило графично наслагване на ползваната площ и тази от допустимия слой, поради което констатациите му, че не може да се установи точното местонахождение на заснетите при теренните проверки обекти, не могат да бъдат възприети, тъй като са непълни и необосновани. Именно тези констатации са възприети от съда и са послужили за изграждане на извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. По тези доводи се иска отмяна на решението, с което частично е отменена заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по отношение описаните парцели. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът - "Пий - 1" ЕООД, представлявано от управителя П. Й., чрез процесуалния си представител адв. С. Р. от АК - Сливен, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за неправилно и моли да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Сливен е повторно, образувано след отмяната с решение № 4684/28.03.2019 г. постановено по адм. дело № 8709/2018 г. на петчленен състав на ВАС на предходното първоинстанционно решение на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 5241/2017 г. и изпращане на делото за ново разглеждане от Административен съд - Сливен. Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Сливен е заповед № РД-46-141 от 1.03.2017 г., на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., в частта, касаеща останалите спорни 34 подробно посочени парцели, заявени за подпомагане от дружеството - жалбоподател. Съдът е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства, изпълнил е дадените в отменителното решение указания, назначил е две съдебни експертизи, като е възприел заключението на втората от тях, допълнено с допълнително заключение, като въз основа на същите, както и след преценка на доказателствата е приел, за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател, понастоящем ответник по касация, е земеделски производител и е подало заявление за подпомагане с УИН 20.14.0616/04678 за кампания 2016 г., заявявайки за подпомагане описаните в заявлението 168 парцели, с обща площ от 463, 28 ха. Със заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.), е наредил одобряването на обновения проект на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП) за кампания 2016 г. като част от СИЗП, чрез дешифрация на нова ЦОФК на страната по сателитно и самолетно заснемане и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, като с нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с проекта и да направят възражения за включване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Жалбоподателят е подал възражение на 31.01.2017 г. против одобрения проект на специализирания слой, с искане за преразглеждане по отношение физическите блокове, в които попадат заявените за подпомагане БЗС. С обжалваната заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г. на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". По отношение процесните имоти на жалбоподателя за кампания 2016 г. не е извършено сателитно или самолетно заснемане, с изключение на един имот - БЗС- 67338-150-4-1. За имотите в преписката се намират протоколите от теренните проверки, ведно с приложен снимков материал. В същите е отразено, че проверката е извършена по визуален метод, а в графата за причина за недопустимост е отразено - чл. 9, ал. 1, т. 2, без посочване на нормативен акт. В изпълнение на указанията на отменителното решение, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, заключението на която е оспорено, поради което е назначена втора експертиза, чието заключение е допълнено, от които съдът е приел за установено, че от наличния снимков материал, при теренните проверки е извършено заснемане в проверяваните физически блокове, но не е ясна посоката, тъй като не са налице ясни ориентири. Показаните растителност и други недопустими елементи, не е ясно къде попадат - в процесните БЗС или в терени, извън тях. Съдът е описал констатациите за всеки имот поотделно. От неоспорените заключения съдът е установил също така, че теренните проверки не дават възможност да се установят точно границите на БЗС, съответно съдържат и данни за други БЗС, които не са заявени от жалбоподателя. Не може да се установи пряка връзка между представените файлове и конкретен БЗС, както и не може да се установи недопустимата растителност и други елементи къде попадат -, върху процесните БЗС или извън тях, респективно не може да се установи тези недопустими елементи каква площ заемат, т. е. не е ясно налице ли е вписаната в протоколите от теренните проверки констатация - "по-голям от допустимия процент недопустими елементи". От допълнителното заключение съдът е приел за установено, че земеделските имоти на дружеството в предходната 2015 г. и следващата - 2017 г. за заявени за подпомагане и под различни конфигурации в рамките на физическите блокове са били предмет на проверка, като са одобрени в по-големи размери и не са констатирани над допустимите несъответстващи площи по схемите и мерките за директните плащания. Според експерта се касае до едни и същи имоти в рамките на физическите блокове, при незначителни отклонения в очертаването и номерацията, които в посочените години са приети за допустими за подпомагане. С оглед тези фактически установявания, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, по при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при нарушение на материалния закон. Не е обсъдено възражението на жалбоподателя, не са извършени проверки по оспорените 34 БЗС, което нарушение е съществено, тъй като е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, както и до издаване на незаконосъобразен акт. Нарушени са и нормите на Наредба № 2/2015 г., в приложимата към момента на издаване на оспорената заповед редакция, тъй като като основание за недопустимост е посочена нормата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2015 г., съгласно която допустими за подпомагане са постоянно затревени площ, когато на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10% от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 7, ал. 2. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 2/2015 г. не са допустими за подпомагане земеделски площи и части от тях, в които елементите по ал. 1 са компактно разположени и заемат заедно или поотделно повече от 100 кв. м, като елементите по ал. 1 са дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали и скални участъци, ерозирали или оголени терени. В протоколите за теренни проверки липсва конкретика кои от посочените елементи са налице, които биха обосновали недопустимост, както и според заключението на вещото лице не може да се установи наличието им в процесните БЗС, което прави необоснован изводът на административния орган за недопустимост на заявените площи, съответно изключването им от слоя ПДП. По тези съображения съдът е приел жалбата за основателна и е отменил оспорената заповед, по отношение подробно описаните имоти. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, което е довело и до неправилни правни изводи, тъй като се е позовал на заключението на втората назначена техническа експертиза и на допълнителното заключение към същата, които не почиват на конкретно установени факти, а и съдържат неотносими констатации относно състоянието на заявените за подпомагане площи през предходната и следващата години, а не относно референтната 2016 г. Възражението не може да бъде възприето, тъй като съдът е изградил изводите си в резултат на обсъждане на всички доказателства по делото - както заключенията на експертите, така и на данните от административната преписка. Подробно са обсъдени протоколите за извършените теренни проверки, както и снимковия материал към същите, като съдът с оглед съдържанието им правилно е приел, че в тях не се съдържат конкретни фактически основания за недопустимост на заявените за подпомагане площи. В протоколите са вписани обобщени изводи за наличие на "по-голям от допустимия процент недопустими елементи" - чл. 9, ал. 1, т, без посочване на нормативен акт, както и за какви конкретно елементи става дума. Дори и да се възприеме посоченото в касационната жалба, че очевидно става дума за текстове от Наредба № 2/2015 г., липсват доказателства, поотделно и конкретно за приетите за недопустими за подпомагане имоти, за кои от визираните в Наредбата недопустими елементи става дума. Вярно е посоченото в касационната жалба, че с оглед спецификата на административния акт е достатъчно в административната преписка да се съдържат данни и доказателства за начина, по който е определен слоя "Площи, допустими за подпомагане". В случая, обаче такива данни не са налице, доколкото отразеното в протоколите от извършените теренни проверки е опровергано, съответно не може да се приеме за установено, че БЗС са недопустими за подпомагане поради неподдържане или наличие на други основания по Наредба № 2/2015 г. и правилно са изключени от слоя ПДП. Експертизите опровергават данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) относно обхвата на окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. Възраженията против заключението на втората експертиза и допълнителното такова към същата, а именно, че вещото лице не е анализирало друга информация, не е направило графично наслагване на ползваната площ и тази от допустимия слой, не могат да бъдат обсъждани в рамките на касационното производство. Заключенията не са оспорени пред решаващия съд, не са събрани други доказателства, съответно съдът правилно е приел същите за компетентно изготвени и достоверни, тъй като съответстват и на останалите данни по делото. С оглед установеното, че не може да се установи точното местонахождение на заснетите при теренните проверки обекти, обуславящи недопустимост и правилно съдът е приел, че заповедта относно обхвата на слоя е необоснована. Настоящата инстанция споделя и изводът на първоинстанционния съд, че същата е издадена и при съществено нарушение на административно производствените правила, в това число и необсъждане на възражението на жалбоподателя и неизвършване на допълнителни проверки по възражението, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че не са установени обстоятелства относно спорните БЗС, изпълващи съставите на нормите на Наредба № 2/2015 г. за недопустимост на площите за подпомагане, поради което заповедта, в оспорената част е несъответна и на материалния закон. По изложените съображения, решението като валидно, допустимо и правилно, не страдащо от пороците, посочени в касационната жалба, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство. Същата е доказана в размер на 600 лева, заплатена сума за възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 8.04.2021 г., заплатена реално, в брой. С оглед фактическата и правна сложност на делото е неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото е определено в размер, близък до минималния по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,