Решение № 12320 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11167/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Варна, подадена чрез процесуален представител юрк. Г. Петрова против решение 858 от 20.06.2023 г., постановено по адм.д. 629/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответниците Р. Й. М. и Г. И. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Димитров, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Г. И. Г., чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците И. Г. М. и Ю. П., в писмено становище чрез процесуалния си представител адв. Иванова, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Е. И. Г., С. Д. Д., Т. П. С., Л. Г. Г., К. С. Г., М. В. Р., П. Л. Г. и Е. Л. Г. не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците - А. Б. Б., Т. М. Л., М. П. М. чрез назначеният им особен представител адв. М. Атанасова оспорват касационната жалба. Ответникът Гермето 210 ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя заповед 0411/15.02.2022 г. на Кмета на Община Варна, подписана от П. П. заместник-кмет на Община Варна, съгласно Заповед 5515/31.12.2019 г., с която на основание чл.190, ал.1 във вр. с ал.6 ЗУТ е разрешено на Гермето 210 ЕООД прокарване на временен път, с ширина 3.5 м. до УПИ VІІ 1775, кв. 34 по ПУП ПРЗ на 21-ви м. р. на гр. Варна (ПИ 10135.2563.210 по КК на гр. Варна), през ПИ 10135.2563.214 по обособен в имота път, покрай източната му граница, след като завие на запад и премине през южната му граница, с вписани в КР собственици Т. М. Л., З. Д. М., Т. П. С., П. И. С., Л. Г. Г., Е. И. Г., В. В. А., С. Д. Д., Н. П. А., И. К. Б., М. П. М., Ю. П., И. Г. М., Г. И. М., Р. Й. М., общо засегната площ е 266 кв. м., съобразно скица 70/09.02.2022 г. на част от ПУП-ПУР на [жк] по КК на гр. Варна, неразделна част от заповедта и връща преписката на кмета на Община - Варна за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С решението Община Варна е осъдена да заплати и направените по делото разноски на И. Г. М. и Ю. П. в размер на 1270 лв.; на Г. И. М. и Р. Й. М. в размер от 1070.00 лв. и наГ. И. Г. в размер на 985.00 лв., на основание чл. 143 АПК. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в административното производство не са изследвани всички възможни варианти за прокарване на временен път и не са направени необходимите измервания за установяване степента на засягане на всеки от имотите, включително и на защитените обекти по чл. 190, ал. 3 ЗУТ, за евентуални възможности да бъде избегнато или ограничено това засягане и за установяване на възможно най-благоприятен вариант, в т. ч. при съобразяване на характера на терена, денивелацията и необходимостта от изграждане на такива стени и допълнително засегнати площи. Приема, че при повторното разглеждане на заявлението, след постъпване на възраженията от заинтересованите лица, в нарушение на чл. 35 АПК, решението на комисията е взето формално, без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства, без реално да са обсъдени подадените възражения по същество. Приема, че не са разгледани и обсъдени всички възможности за прокарване на временния път, в т. ч. и варианта за прокарването му през други поземлени имоти (в т. ч. ПИ 215 и 216). Сочи, че не е обсъден, респективно и съобразен и икономическия ефект при приложението на одобрения вариант, с оглед особеностите на терена. По тези съображения съдът отменя заповед 0411/15.02.2022 г. издадена от заместник-кмета на Община Варна във връзка с делегираните му от кмета на Община Варна правомощия със заповед 5515/31.12.2019 г. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за несъответствие на обжалваната заповед с материалния закон. Безспорно по делото е, че не е налице постигнато съгласие между собствениците, което обстоятелство, съгласно чл. 190, ал.6 ЗУТ, изисква друга форма на акта за прокарване на временен път. Липсата на такова съгласие е установено и от подадените от собствениците на засегнатия имот възражения против допускане на процедурата по прокарване на временен път. Неправилно съдът приема, че решението на комисията при повторното разглеждане на заявлението на Гермето 210 ЕООД е взето формално като не са обсъдени възраженията на заинтересованите лица, което представлява административно нарушение по чл. 35 АПК, тъй като не са разгледани и обсъдени всички възможности за прокарване на временния път, в това число и варианта за прокарването му през други поземлени имоти (ПИ 215 и ПИ 216). Съобразно разпоредбата на чл. 35 АПК задължение на административния орган е да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да събере служебно доказателства за това. Неправилно първоинстанционният съд приема, че в настоящия случай административният орган не е изпълнил това свое задължение и е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от представената по делото административна преписка е, че тези възражения са разгледани, макар подробно да не са описани мотивите за отхвърлянето им от страна на органа е формирано становище за неоснователността им като се сочи, че трасето на временния път следва уличната регулация, което е потвърдено и от приетите по делото експертизи. Съобразителната част на административния акт обективира становището на органа за неоснователност на възраженията на ответните страни и удостоверява факта на уведомяването им в административното производство. Защитата си тези заинтересовани страни са реализирали с правото си на съдебно оспорване на заповедта, а основателността на доводите им е относима към законосъобразността на заповедта. Самото необсъждане от органа по изричен начин не се отразява на възможността за съдебна проверка на заповедта по чл. 168, ал.1 АПК. Чл. 190, ал.2 ЗУТ предвижда временните пътища по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план (ПУП), съответно улиците по проекто-плана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета ал. 3 на цитираната разпоредба. От доказателствата по делото и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че за [жк], 21 микрорайон, е одобрен план за регулация (ПР) със заповед Г-170/15.03.1993 г., а конкретно за имот с идентификатор 10135.2563.210 (стар 1775 от КП) има одобрен и план за застрояване (ПЗ) със заповед Г-363/12.08.2005 г. Съгласно предвижданията на ПР, до имот с идентификатор 10135.2563.210 (стар 1775 от КП), за който е отреден УПИ VІІ-1775 от кв.34, достъпът е предвиден посредством улица тупик от о.т. 413 до о.т. 409. Предложеният със заповедта временен път е без денивилация и по трасето не се предвижда допълнително изграждане или разрушаване на съществуващи постройки или други инженерни съоръжения. В случая безспорно е установено, че спорният временен път следва предвидения достъп до имота по ПУП - ПУР от 1993 г., който е действащ за имотите, като е изпълнено условието на чл. 190, ал.3 ЗУТ - временният път да следва по възможност предвидените улици по ПУП. Констатацията на вещото лице, че в трасето попада ограда с височина на бетоновата основа 0.30 см. и метално пано с височина 1.30 м., която пресича перпендикулярно трасето на уличната регулация при границата на имот 214, която не би могла да има издадено валидно разрешение за строеж не е оборена. Неправилен е изводът на съда, че са установени отрицателните предпоставки по чл. 190, ал.3, изречение второ ЗУТ, а именно, че с прокарването на временния път ще се засегнат трайни насаждения дълготрайни декоративни дървета. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е, че в предложеното трасе на предвидения път попадат 3 бр. рози и два бр. декоративни храсти юка, както и една смокиня, който попадат и в трасето на действащата улична регулация. Съгласно нормата на § 1, ал. 3, изр. второ от ДР на Наредба 1 от 10 март 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, декоративна растителност" е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. В случая изброените растителни видове, които ще бъдат засегнати при прокарването на временния път, се причисляват към храстовидната дълготрайна такава (смокиня, юка и рози). Следва да се отбележи, че юката и розите, с оглед размерите им, могат да бъдат преместени на друго подходящо място без да се унищожат, а засягането на смокинята е единично, поради което собствениците на ПИ 214 не се явяват засегнати в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, поради което и заповедта не е издадена в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. По изложените съображения следва изводът, че оспорената заповед е издадена в съответствие на материалния закон и на административнопроизводствените правила, а изводът на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено като се постанови друго, с което се отхвърли оспорването срещу заповед 0411/15.02.2022 г. на Кмета на Община Варна, подписана от П. П. заместник-кмет на Община Варна, съгласно Заповед 5515/31.12.2019г. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски е основателно като следва да се осъдят Р. Й. М., Г. И. М., И. Г. М., Ю. П., Е. И. Г. и Г. И. Г. да заплатят на Община Варна сумата 1270 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 1000 лв. депозит за особен представител пред настоящата инстанция, 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 70 лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,