Решение № 9527 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2017 г.

Решение № 9527 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Г. И. Л. от гр. П. срещу решение № 531 от 4.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1435/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., в отговор от 26.04.2017 г., чрез юрисконсулт Минкова, моли решението да бъде оставено в сила и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. П. е отхвърлил жалбата на Г. И. Л. от гр. П. срещу решение № 2153-15-137 от 25.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 5603124789/ протокол № 2140-15-134 от 19.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. П.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед относимостта им към действащите правни норми, които са приложени правилно. Предметът на спора по първоначалното дело се е формирал относно осигурителния стаж на кандидатстващия за пенсия за периода 16.08.1983 г. до 23.03.1992 г., за който жалбоподателят е претендирал да бъде зачетен като такъв от втора категория по т. 66и ПКТП (отм.). От трудова книжка № 2535 се установява, че през цитирания период лицето е работило последователно в КП "Коопуслуги и промишленост", КСП "Б." и Кооперация "Спектър-кооп", всички със седалище в гр. П.. В цитираната трудова книжка за периода 16.08.1983 - 31.03.1986 г. е записано, че КП "Коопуслуги и промишленост" се числи към отрасъл "Промишленост". От комплексната икономическа и техническа експертиза се установява, че няма данни цитираните предприятия, в които Лазаров е работил, да са отчитали дейност в отрасъл "Строителство". Не е установено звената "Капитално строителство", "АС-услуги", "Ремонтно-строителни групи" и "Ремонтно-строителни бригади" към съответните предприятия да са отчитали по отделен баланс строително-монтажна и ремонтна дейност, а предприятията са включвали в своя предмет на дейност и множество други услуги. Посоченият начин на отчетност има значение за установяване на целогодишно извършване на строително-монтажна и ремонтна дейност от тези предприятия и звена, което рефлектира върху длъжността на жалбоподателя, като съвкупност от функционални задължения, които подлежат на преценка като условия и тежест на труда. В разплащателните ведомости, там където съществува длъжност, тя е "бояджия", а не "строителен бояджия", както е посочено в трудовата книжка. Жалбоподателят няма твърдения и не ангажира доказателства, че осигурителният му доход за периода е формиран по разценки за отрасъл "Строителство". При това положение изводите на икономическо-техническата експертиза относно трудовите функции и тежестта на труда, полаган от Лазаров се явяват неподкрепени от доказателствата по делото и правилно не са възприети от съда, при съблюдаване на чл. 202 ГПК. Съгласно последната норма, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Осигурителният стаж в трудовата книжка № 2535 е оформен като такъв от втора категория труд по т. 66 и ПКТП (отм.) към 23.03.1992 г., когато е било прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя с Кооперация "Спектър-кооп". Но с оглед спорния период, който обхваща 16.08.1983 г. - 23.03.1992 г., следва да се има предвид, че записът в т. 66 и "Работници в специализираните строително-монтажни фирми и организации: дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работник по подови настилки и покрития, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия" е въведен едва с изменението обн. ДВ, бр. 58 от 1990 г. и съгласно т. 69, ал. 2 ПКТП влиза в сила от 20.07.1990 г., която е датата на обнародването. Това означава, че до този момент трудът на строителните бояджии не е зачитан от действащото законодателство по преференциален режим. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) е одобрен с Постановление № 60 на ЦК на БКП и на Министерския съвет от 1967 г., обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г. Разпоредбата на т. 66 и ПКТП се съдържа в Раздел трети от цитирания подзаконов нормативен акт и относно нея не е приложим чл. 67 ПКТП, относим към работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника. Нито в Кодекса на труда, нито в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, се съдържа правило, което да овластява работодателя или упълномощено от него длъжностно лице да вписва в трудовата книжка категорията на удостоверения с нея трудов стаж. Подобно (но не идентично) овластяване съдържа т. 70 ПКТП (отм.), според която "Предприятията, фирмите и другите организации при подготовката на документите за пенсиониране в удостоверенията обр. УП 1 срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране, по която предлагат да се зачете трудът". Същото правило е възпроизведено впоследствие в чл. 3 от Инструкция № 13 за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране: "Работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата." Така направеното предложение, обаче, няма характер на доказателство с обвързваща сила за установяване категорията на труда. В този смисъл е решение № 5437 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 580/2014 г., VI отделение, в което е разгледана константната практика на Върховния административен по отношение на записите в трудовите книжки относно категорията на труда. В случая не е приложима и нормата на чл. 16, ал. 2, т. 2 НПОС, тъй като лицето не от кръга на тези по т. 66и ПКТП (отм.). При липса на 15 години осигурителен стаж от втора категория, кандидатстващият за пенсия не удовлетворява условието по § 4 от ПЗР на КСО, а по отношение на критериите по чл. 68 КСО, няма навършената възраст. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил оспореното решение при отсъствие на визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореният съдебен акт се оставя в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8/2017 г.), чл. 37 и чл. 24 ЗПП, в полза на ответника се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,